Има как и Ще продължим

Изключително много благодаря на всички, които подкрепиха мен и политическото формирование, чийто член съм! Не бих казала, че съм политически анализатор, или че разбирам особено много от политика. В крайна сметка сериозен процент от приятелите ми казаха, че не искат да ме виждат забъркана в това "мръсно нещо" политиката. Казаха и че едва ли ще искам да стоя и един час в пленарната зала, като знаят какво ми е отношението към оня постоянен нечленоразделен и върховно нестойностен бръм, който се носи от устите на повечето народни избраници последните 14 години. Тези мои приятели си отдъхнаха спокойно след вчерашните резултати. В интерес на истината го направих и аз. Не по същите причини! За мен резултатът от изборите на 2.04.2023 г. е изключително добър. Не само за мен конкретно, но за цялото обединение, макар да видях много провесени носове. Истината е, че българите, както всички оставени без култура, без минало и без перспективи нации по света, не обичат да избират. Искат да ги водят. Изборът предполага да има възможности да бъде осмислен и желан такъв, както и да се носи отговорност за него. Българите предпочитат да не носят отговорност за съдбата на държавата си, защото са свикнали други да са виновни, а те тайничко да си провеждат миниатюрните бунтарски акции под формата на дребно хитруване, така че да им се размине, защото в общата картинка са безобидни като божи кравички, малки и незначителни. И политиката винаги е оставена за бабанките, за тарторите, за лошите, с които е по-добре да са приятели. Малко ще се объркам сега с процентите, но ми се струва, че 10% от народа, можещ да гласува, е онзи процент от обществото ни, който е прогледнал отвъд измамите в училище, извън измамите на улицата, извън сивотата на ежедневието, извън постоянната тегоба, затъпяващи реклами и лошо озвучени филми по скучните телевзизии, матираните медии и най-вече отвъд личните си интереси. Не лош процент за хората, които не искат друг да решава бъдещето им, друг да отговаря за грешките им, друг да им казва колко са прости и какво могат или не могат. Често казват, че 10% не е критична маса, но аз си мисля, че това е въпрос на гледна точка. Дали не е достатъчна една идея, а? Една идея, посадена на правилното място. Една спечелена Столица, хубавия Пловдив, европейското Русе - това е само началото. Ние не сипехме лъжи срещу тролове и орки, не плащахме за спокойствие, не се занимавахме с това кой за какво е виновен, не обещахме да свалим Луната, но казваме, че ако българите искат да са свободни, трябва да се преборят за свободата си без чужда помощ. Както го е казвал и Левски. Време е да се посъбужда полегналата мома, че доколкото знам, в българските приказки няма целувки на принцове. И аз виждам, че малко ѝ остава да си отвори хубавите черни очи. И понеже сега няма да се занимаваме със съставяне на правителство, което да няма никаква подкрепа сред оркската сган, ще можем спокойно да се захванем с юнаклък. В политиката всички знаем, че 2+2 не прави 4. За изсипаните усилия и пари срещу нас, бих казала, че загубата е за тези, които го правеха и заложиха за пореден път на това как друг им е виновен - една и съща песен до побъркване. Едно време така ми беше писнала Макарена. Ама това съм си аз - мразя да ми казват какво да слушам и какво да харесвам. Харесвам тази безпомощност и липса на въображение в противниците ни. Изключително са предвидими, както и троловете им по сайтовете на медиите - едни и същи тъпни. Животът е джунгла и в нея оцеляват съобразителните и можещи да предвиждат ходовете си и тези на хищника напред. И някак ми се струва, че е ясно кой е хищник и кой - ловецът. Да, имаш хубава кожичка, напапкал си се, но пак ще се хванеш в капана, независимо колко нокти успееш да изкараш, колко злобно ръмжиш и колко страшно ревеш. Ние сме човеци и рано или късно ще изгоним цирк менажерията от агората. Май ми стана много животинско-приказен текстът. Като реалността - уж реалност, пък пълна с анимационни герои. Та, исках да кажа - благодарско на всички истински човеци, честита победа (нали не си мисли някой, че числата са истински)! Усъвършенстването е постоянен процес - винаги ще има грешки, винаги ще има трудности, винаги ще има някой, който ще иска чуждото, ще иска да властва над другите и да е нещо повече от тях, да се изкара по-значим, по-готин, по-силен. Сега всъщност се вижда, че не е, че е смачкан, свит до абсолютния максимум, който изобщо може да постигне на цената на всички възможни машинации, лъжи и измами, заедно с всичките си помагачи и патерици реално нямат никакво мърдане и са в патова ситуация, която също така не могат да поддържат неограничено във времето, защото на тази планета не сме сами и българите може и да сме ужасно търпеливи, но това не може да се каже за останалите. Аз още вярвам в приятните изненади, пожелавам го и на Вас!