неделя, 9 август 2015 г.

Трансфигурации


 Първото, което ми се заби в съзнанието на фестивала в с. Долен. Преображение, усещане за уют, усещане, че съм си вкъщи. А съм била за последно в двора на Веско преди шест години. Може би едно от доказателствата, че човек трябва да е с правилните хора до себе си. И не трябва да спира да ги търси. Не трябва да ги пропуска. Не трябва да ги изпуска, на никаква цена. Или по-точно - трябва да плати, каквато и цена се налга, за да останат до него. За да може да бъде себе си и да постига нещата, които се вижда, че може да постигне. Да не си търси извинения, а да действа.
Не мога да не споделя, просто защото бях наистина на невероятно хубави места и се чувствах прекрасно в кожата си и с хората около себе си, но точно този двор, точно тази сцена и точно тези хора ме накараха да се чувствам толкова добре и толкова обнадеждена, колкото никой друг преди.


Заспах под звуците на Balkansky с Теодосий Спасов и това не бих сравнила, нито заменила с нищо друго. Събудих се с полъха на вятъра и слънцето под облака и ми беше толкова добре. Надали ще има клипчета в мрежата, а и надали клипчетата могат да извикат точно тази емоция, караща кожата да настръхва, която човек изпитва, когато чуе гласа на някой надарен, когато усети емоцията и отдаването на някой гениален, когато се слее с момента и приятел му каже, че и моментът е специален. Не просто, защото си искал да отидеш още веднъж на това странно място с много изоставени стари къщи и кариери за камънак, да послушаш малко нестандартна музика и да пиеш масала с още по-нестандартни хора. А, защото този момент си заслужава нестандартните хора и отдаването.
Благодаря на всички, които имат нестандартни идеи и не виждат нищо страшно и невъзможно в осъществяването им! Благодаря на всички, които виждат изключителната ценност и красота във всичко около себе си! Благодаря, че дори едно хлапе, което не искаше да чуе дори за спане някъде другаде, освен до акумулаторната си кола, успя да хареса всичко, което му се случи по каменните улички на с. Долен.

А за да е всичко с подобаващ завършек, след малко джаз в Банско, отидохме да кажем едно благодаря и на милите мечета в резервата за танцуващи мечки в Белица.

Лека нощ, любими мои неотказвачета!