Кресна, за която ни се иска да креснем

"Днес се виждах с протестиращите. За мен продължава да е неясен протестът, поради това, че съм издал разрешение за строеж и съм одобрил подробен устройствен план в една малка част, която по никакъв начин не предрешава избора на трасе. А това, че трябва да има магистрала "Струма" в цялост - мисля, че на всички е ясно, че това трябва да се случи" Иван Шишков пред медиите преди една седмица. В събота всички научихме, че това е грозна лъжа - към момента на изказването ѝ г-н служебният министър е знаел за сключените договори за строеж на избраното още преди години от правителството на Гражданите за европейско развитие в разрез с всички директиви, препоръки и писма на европейските институции, запознати със случая, трасе за желаната от "всички" българи магистрала към Гърция. Протестът на природозащитниците и на засегнатите граждани от кресненското дефиле, както и на спортисти, ползващи бързеите на реката за спускане с каяци и всички заинтересувани от съществуването на дефилето - непокътнато и красиво, опазено от забързания tik tok живот на обърканата ни цивилизация, е един от безкрайната вече редичка протести срещу отказа на няколко поредни правителства да спазват не само европейското, но и собственото ни законодателство, срещу отказа да се държат с народа си като с работодател, опит да бъдат опазени както природните богатства на страната, така и животът и здравето на хората, пъплещи по нея, всеки с техните си причини. Настоящият план за преминаване на магистрала към Гърция през Кресненското дефиле не отговаря на изискванията нито на българското законодателство, нито на евроопейското, нито на елементарната логика. В България природозащитниците и няколкото неправителствени организации, работещи по темата за защитата на природата, успяха в годините да се преборят за сравнително адекватни зони на Натура 2000 - защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, от страна на правителствата трябваше да се определят начините, по които реално ще се пазят тези зони. Тази работа още не е свършена. Из коридорите на отговорните министерства все още се разхождат папки с "цели" и "приоритети", с проекти за нормативни актове или за отделни нормички, чийто единствен смисъл, откакто е станало ясно, че Европа държи на природата, е как българите да заобиколим този общо континентален интерес, защото на нас не ни е интересен. Или по-точно на управляващите ни не им е интересен, защото на всички ни е ясно, че повечето хора няма как да имат мнение за нещо, което се случва на 100 км от тях, защото поради няколкото планини, многото реки и безкрайното количество пропаганда до тях не достига дори прашинка информация. Троянци могат да кажат за техния си тунел през планината и за сечта в горите, но не могат да знаят подробности за мостовете и мрежичките срещу прелитащи пилета в Кресна. Защото министерствата и въобще държавната ни администрация не обича думичката прозрачност, а още по-малко "информираност", те не държат никак обществеността да е информирана, защото ако обществеността е информирана, нещата ще стават много бавно, ако изобщо. А българите обичат всичко да вършат в последния възможен момент, че даже и след него и после само да наместват, каквото са сбъркали, със сила. Като да редиш пъзел и да наместиш непасващо парче от него на мястото, което си му харесал, с удар, защото нямаш време да му търсиш правилното място. Като сега - почват да строят магистрала, но не съобразяват всички варианти и за по-сигурно, че ще стане точно техният вариант, осигуряват определена експертиза, която да посочи техния вариант, за да няма измъкване. За пред българите това минава, защото са поставени пред свършен факт, но не и за пред европейските институции, които казват, не, не сме пред свършен факт, свършете си работата. Постфактум се опитват уж да свършат някаква работа, но тя е отново уж свършена, но не съвсем и отново получават отговор, че трябва да си свършат работата. И така 25 години. Не просто забавяне, но и затъване. До момента, в който сключват договор за построяването на това, което са си искали още в началото, вече без никакво европейско финансиране (то няма да бъде получено така или иначе, защото "магистралата" няма да отговаря на никакви европейски изисквания, а най-вероятно и на каквито и да било стандарти) и ще я плати българският народ и същият български народ, който изначално не е бил информиран адекватно за намеренията и ситуацията на даденото място, ще трябва да плати и глобите за това, че за пореден път не се е погрижил за опазването на природата, защото тази природа, ако и да е на българска територия, е световно богатство и световна ценност и унищожаването ѝ засяга всички, не само българите, които вече се умиляваме от гледката на обикновен гущер, защото ги няма, но за пред останалите в любимия ни форум се подиграваме на природозащитниците, че се грижат за "жабите и таралежите" повече, отколкото за хората. На мен лично ми убягва причината толкова силно да се настоява да се построи точно този вариант на трасето. В оценката за въздействие върху околната среда от 2007 г. става ясно, че има 5 варианта за осъществяване на този коридор към Гърция. От тези пет варианта, реално разглеждани са само два, като единият е отхвърлен категорично и истинска оценка е направена само за един, който обаче впоследствие също е изменен. Още с първата оценка се казва, че тя няма да касае последващи варианти, различни от първоначалния. А и е ясно, че една оценка, дадена преди повече от 10 години, със или без строителство по оценявания проект е вече неактуална. След това се решава да се премине към строене на части - така наречените лотове. За всеки лот би следвало да се прави отделна оценка, но не се е правила. Стига се до момента, в който през 2017 г. се изготвя поредната оценка за въздействие на тогавашното виждане (идея) как да се процедира с най-проблматичния лот - зоните на Натура 2000 в Кресна и Кресна-Илинденци. Всичките тези оценки страдат от един неминуем порок - правят се без да има реално определени цели и мерки за защита, които би трябвало да определят характера на оценките и въобще смисъла им. Такова едно подобие на цели и мерки министерството на околната среда и водите изготвя едва в края на 2022 г., отново без никакво подобие на яснота за българите какво се прави, защо се прави, какво значение има. Ползват се също така в почти всички случаи любимите похвати на българската администрация, когато нещо не трябва да се знае от "гражданите" - обявява се "публично" в последния момент преди празници и масово излизане в отпуски, около обявени за неработни дни, когато срокът за обжалване изтича веднага след празниците, публикуване на важни документи, много след като са били вече факт, пускане в множество медии на лъжливи и измислени или за отвличане на вниманието истории срещу хората или срещу каузите на природозащитата въобще, маскирането на актовете на властта като неподлежащи на оспорване и всякакви други методи, включително заплашване, икономическо поставяне в зависимост и много други. Посочените цели и мерки, съдържащи се в акт, който Министерството на околната среда и водите нарича необжалваем, не са влезнали в сила все още, тъй като няма наличен обжалваем акт, който да ги определя (а те се оказват доста важно и очаквано от Еврепейския съюз събитие), а "необжалваемият" е обжалван пред Върховния административен съд. Обявената за "неизтекла" оценка за въздействие е изтекла още есента на 2022 г., но дори да приемем, че фромално не е изтекла, тя е вече неактуална (все пак става дума за живи организми в това дефиле, на които им се случва живот и за изтеклите вече шест години от реалното взимане на преценката може да са нстъпили такива промени, че да се налагат по-различни мерки), а по отношение на проекта, който се придвижи за последния месец (така нареченият пътен възел), изобщо неактуална (тъй като не го предвижда). Тоест, като изключим несъгласието на местните жители, на природозащитниците и на Европейския съюз с настоящите действия по отношение на строителството на "магистрала" Струма, имаме едно несъответствие със собствените ни закони, които изискват за обекти от такова значение (изобщо за всички строежи на територията на България, но особено за обявени за "с национален инетерес") наличието на ОВОС и ЕО. И понеже сега някои хитреци се сетили, че давността на екологичните оценки и на оценките за въздействие пречат много на строежа на такива изключително важни обекти, са решили да я премахнат от нормативните актове (защото интересът на хората е по-важен от интереса на природата, който е един изкуствено измислен интерес, създаден да пречи на развитието ни като капиталистическа държава). А това нещо, което ще бъде построено по същия начин, както се ремонтират жълтите павета и както се построиха "Хемус" и "Тракия", дори няма да бъде магистрала, тъй като поради особеностите на терена и на проекта в тази му част максималната скорост ще е 90 км/ч. на хартия, на места без банкет, с две платна за движение в посока (едната посока ще минава през дефилето и Кресна, а другата - отгоре, източно от сегашния път Е79). Няма да бъде безопасно и за хората, тъй като всчики сега се концентрират над това колко са лоши природозащитниците, защото искат защита на природата, но никой не се фокусира над това, че изискванията и на директивата за безопасност за хората също не са спазени. Да не говорим, че абсолютно никой не говори за железопътния транспорт и линия в дефилето. Всеки нормален човек би казал, че щом един проект нарушава твърде драстично опазването на местните флора, фауна, земеделие, търговия, живот и обичаи, следва да бъде намерено решение, което да не го прави. В случая с Кресненското дефиле, решението е желаната от всички и необходима магистрала да бъде извън дефилето. На нормалните хора понякога им се налага да се съобразяват с техническите си и икономически възможности, а и нормалните хора са като цяло подвижни и приспособими организми. Това не може да се каже за природата. На нито една риба не можеш да заповядаш да се размножава в сезон, който не е за размножаване, нито да го прави в басейн, който не е генетично заложеният ѝ басейн. Да местиш костенурки наляво и надясно по зоопаркове и да твърдиш, че една мечка пролет не прави, трябват ти повече мечки, е несериозно (подобни твърдения има в почти всички актове на МОСВ). Всяка една човешка дейност се отразява на останалите живи организми, почти винаги негативно. Затова е редно човекът да приспособи своите нужди към нуждите на природата, а не обратното, защото природата не е "околна среда", както са свикнали да я наричат некапиталистите миналия век, а е част от нас. Без нея и нас няма да ни има. Отрочето на няколкото поредни министерства на "околната среда" със сигурност ще досъсипе не само Кресненското дефиле, но и всички останали зони на Натура 2000 в страната, спрямо които "нашият човек" (сборно понятие за всички, които са имали достъп до власт и скъпи коли момченца и момиченца на "късметливи" родители) има апетити, тъй като ще се ползва "натрупания опит", а нашият човек ще си въобразява, че българите сме на неговия акъл и ще продължава да разиграва пошли циркове пред камерите на big brother с истинската вяра, че всички гледаме и слушаме какво той ще ни каже. За информация - не всички вярваме, че България не трябва да има хубави пътища, за да не могат да нахлуват в нея ордите на прокажените капиталисти. Не всички вярваме, че не можем да имаме хубави железници. Не всички вярваме, че в България не трябва да има хубави пътища, за да печелят скъпите пристанища на гадните капиталисти. Не всички вярваме в циркаджийските номера на институциите и най-вече не вярваме на прогнозата за времето. Не всички вярваме, че всички политици са "тъпаци" и че политиката е мръсно нещо. Не всички вярваме, че от нас нищо не зависи. Не всички вярваме, че преклонената главица сабя не я сече. Не всички вярваме, че глобалното затопляне е конспиративна теория, сътворена да пречи на малките да подават главици. Не всички вярваме, че опазването на природата е по-тъпо от опазването на дрогата. Не всички вярваме, че нашите момчета се грижат за нашите интереси. Даже напротив.