понеделник, 31 август 2015 г.

Подаръкът сърце от Кхан

Топло ми е.
И ми е малко тъжно и тъпо. Сигурно заради сънищата, които сънувам. Лудост ми е ужасна в главата!
Вещиците се раздивяха снощи в планината. Отрази се на сънищата на всички. А и на един лакът, нещастно срещнал се със стената. Да си беше държал разумно бутилката. Но не! Къде тръгна да вършее из въздуха, безразборно борещ се с невидими сили на разрухата.
И това среднощно танцуване. Трябва да го забранят. Викат немирниците. Пък немирниците разрушават, каквото им дойде. Най-вече спокойствието. Ама на кой му е притрябвало спокойствие? Дори в жегата е по-добре нещо да се случва. Тук сватба, там - погребение. Някое и друго умряло куче на пътя. Някой и друг огън в огнище. На вещиците им трябват изгорели картофи. И немирни мисли. Някой и друг разбълбукан мозък. За по-голям драматизъм в танца. Та да може да се получи по-добре спускането по склона.
Вода. Никога не стига. Винаги е сухо в устата след танци. А и след докосване с истинска жива плът на някой, който го иска и очаква.
Междувременно разкараха поредното гнездо на оси. Жълто-черни летящи гадини, вършещи много повече работа от пчелите, но далеч по-непопулярни. И дали само пчелите жужат по цветните пъпки? Дали само те разбират от дупки? Едва ли. Вещиците са повече. И са вещи. Нали затова са вещици! А няколко сега го търсят. Не е далеч, но не е и тук. Не и сега. Сега вече е на друго място. Също толкова живо, но не чак толкова опасно. А, за да си жив, може би трябва да си опасен. Да виждат, че си опасен, за да знаят, че си жив. И да те местят от място на място, но в знанието си, че имаш смисъл, да не те финализират.
Едно дребно затруднение, преодолимо с времето и далеч не толкова окончателно, колкото огъня, на който са способни някои.
Какво ли си мислят? Когато танцуват. Харесва им музиката, която чуват. Музиката на душата, музиката от душата. Тази, която излиза от един и е за много и тази, която излиза от много и е само за един. Или тази, която е от един и е само за един, но никой от двамата не знае, докато не се срещнат очи в очи. Но за това е необходим танцът на миговете, който само вещиците знаят как се случва. А тях ги няма!
Снощи бяха тук, но нямаше да зная, ако не ми бяха казали.
Луната се позабавлява с нас. Един удари по главата, друг - в устата. Сватбата се загуби по селата. Погребението издрънча с един неритмичен тъпан и половин несигурна камбана. Не било празник. А някъде организират неделен пазар. Но няма да отидем, защото е много топло. Мозъкът се е размекнал и витае във висините на мечтите. Всичко му е скучно, всичко му е интересно. Иска да е навсякъде и тука. И се е метнал на метлата. Окован е, а витае.
Беше вчера. Беше утре. Беше днеска. Беше леля Веска. Правеше страхотно вкусна сладка баница. Но отдавна престана да е. И няма вече сладка баница.
Осите търсят гнездото. Не са като вещиците. Вещиците пети сън сънуват. Някои пият второ кафе.
Други се готвят за следобеден покер с тайфата. Вятърът ще донесе мълвата. После ще я издуха. И всички ще забравим. Че били сме. Тука. Живи.

неделя, 9 август 2015 г.

Трансфигурации


 Първото, което ми се заби в съзнанието на фестивала в с. Долен. Преображение, усещане за уют, усещане, че съм си вкъщи. А съм била за последно в двора на Веско преди шест години. Може би едно от доказателствата, че човек трябва да е с правилните хора до себе си. И не трябва да спира да ги търси. Не трябва да ги пропуска. Не трябва да ги изпуска, на никаква цена. Или по-точно - трябва да плати, каквато и цена се налга, за да останат до него. За да може да бъде себе си и да постига нещата, които се вижда, че може да постигне. Да не си търси извинения, а да действа.
Не мога да не споделя, просто защото бях наистина на невероятно хубави места и се чувствах прекрасно в кожата си и с хората около себе си, но точно този двор, точно тази сцена и точно тези хора ме накараха да се чувствам толкова добре и толкова обнадеждена, колкото никой друг преди.


Заспах под звуците на Balkansky с Теодосий Спасов и това не бих сравнила, нито заменила с нищо друго. Събудих се с полъха на вятъра и слънцето под облака и ми беше толкова добре. Надали ще има клипчета в мрежата, а и надали клипчетата могат да извикат точно тази емоция, караща кожата да настръхва, която човек изпитва, когато чуе гласа на някой надарен, когато усети емоцията и отдаването на някой гениален, когато се слее с момента и приятел му каже, че и моментът е специален. Не просто, защото си искал да отидеш още веднъж на това странно място с много изоставени стари къщи и кариери за камънак, да послушаш малко нестандартна музика и да пиеш масала с още по-нестандартни хора. А, защото този момент си заслужава нестандартните хора и отдаването.
Благодаря на всички, които имат нестандартни идеи и не виждат нищо страшно и невъзможно в осъществяването им! Благодаря на всички, които виждат изключителната ценност и красота във всичко около себе си! Благодаря, че дори едно хлапе, което не искаше да чуе дори за спане някъде другаде, освен до акумулаторната си кола, успя да хареса всичко, което му се случи по каменните улички на с. Долен.

А за да е всичко с подобаващ завършек, след малко джаз в Банско, отидохме да кажем едно благодаря и на милите мечета в резервата за танцуващи мечки в Белица.

Лека нощ, любими мои неотказвачета!

понеделник, 3 август 2015 г.

Блокаж




И така с години... :)
А най-хубаво е да не се бориш с това усещане, да не се бориш със себе си. Най-хубаво е да знаеш какво искаш и това, което искаш да е просто щастие. Щастие по принцип, за всички. Щастие не само за теб. Щастие за него, щастие за нея, щастие за то. Колкото и лигаво да е, дори най-черните чернилки (не говоря за съвършения организъм на черната раса) искат да бъдат обичани. Или поне обожавани...
Всъщност в моята глава обожанието е някак много по-силно от обичането. По-устойчиво, по-неуморно, по-чисто и непредубедено.
Изслушай песента! Майка ми не би я изслушала - тя мрази всичката музика, която слушам, мрази и начина, по който я слушам. Не бъдете като нея. Музиката е нещо прекрасно. И не говоря само за един стил. Говоря за всички стилове. Но човек трябва да е отворен за нея, а не да се е заключил за всичко. Отключете се, отпуснете се, освободете се от себе си. Трудна работа, знам, а и не всеки иска да я върши. А не е зле да го прави. Да изхвърля собствената си отрова от време на време, ей така, за да не се затлачва.