Има как всеки да посади дръвче

Не съм построила къща. Но пък имам дете и определено съм посадила не едно дръвче. И знам, че дръвчетата се нуждаят от грижи, за да пуснат своите корени, за да разлистят своите листенца, за да протегнат клони към слънцето и за да дадат плод. Също като идеите. Не става нито бързо, нито лесно. Не е достатъчно само да се изкопае една дупка и в нея да се сложи коренът на коледната елхичка. Не е достатъчно да се остави за него да се грижат само слънцето и небето. Но има как елхичката да стане високо борче. И знам, че не само има как, но и има хора, които знаят как. Трябва само да не губят своята цел, да не губят своята вяра и да не губят своето начало, защото историята ни е показала, че нищо хубаво не се постига лесно. Всички би трябвало да знаем, че ако нещо ни се вижда лесно и ни е удобно да го приемем, значи всъщност е зло и трябва да го избягваме. Както изкуствено отглежданите растения, чиито растеж, цвят и плод дават краткотрайна наслада, след което бързо умират, оставяйки ни по-гладни и по-копнеещи за още, отколкото сме били преди - хем задоволени, хем гладни - измамени от привидната лекота.

Та, затова ще Ви помоля, мило ми кръгче, не се поддавайте на бързите закуски, които Ви предлагат и потърсете истинската храна за себе си!

Кампанийни размишления

Говоря си аз от няколко седмици със случайни минувачи по улиците, парковете и пазарите на София в опит да разбера какви са им проблемите, какво би ги накарало да гласуват за парламентарни представители на поредните избори за такива. Слушам, слушам и отслабвам. Те, оставам с впечатлението, хората сами не си знаят проблемите. Най-често изстрелват срещу дребния "агитатор" два-три набора арсенал от недоволства, но всъщност - абстрактни клишета, които са писнали на политиците точно толкова, колкото и политиците са писнали на хората. Арсеналът на едновремешните червени, понеже не може да посегне на социалната програма, включва някакво имагинерно свикване на всички мъже в държавата за армията, с мен на джендър тематика не са си говорили. Също така не успяват да стигнат до проблемите със северните потоци. Предполагам, че се дължи на неинформираност. Далеч по-лесно е да се говори срещу лошия генерал, който иска да праща оръжие на Украйна и да модернизира армията на България - веднага са си представили как някой се опитва да мобилизира синовете и внуците им, а защо не и самите тях? Проблемът им възниква, когато си дадат сметка, че срещу тях стои не един лош генерал, а нещо средно между 6 и 15 души - обединението срещу империята на злото в България в момента включва осем партии и множество неправителствени организации, повечето от които с повече от един водачи. Като моята партия, на която председателите са двама. И никой не е склонен да слуша само един генерал - всеки си има приоритети, концепция, вярвания, морал. Да, морал. Нещо, което за последните 30 години видях в твърде малко управляващи. Сякаш войната на Русия срещу изведнъж оказалите се лоши украинци е единственото, което ги вълнува в момента. И те я виждат като война на САЩ и лошите евреи и "соросоиди" срещу нас. Като единствен стимул да гласуват. Както обикновено, не с някакви вярвания, знания, концепции и мисли, зародили се в собствените им глави, а от страх. И от някаква наивна мечта за прекрасния свят, в който никой не работи, а всички имат поравно блага. Които блага идват неизвестно от къде. Историята е доказала, че когато едни работливи и амбициозни хора работят, за да могат други да лежат, идва неибежният момент, в който и можещите и амбициозни престават да работят. На такива амбициозни и интелигентни хора светът предлага друго развитие и сега, когато не са затворени в границите на една определена държава, която и да било определена държава, те са свободни да търсят късмета си другаде. Вторият тип арсенал е тийнейджърският - в стил нахакана балабутка от крайните квартали, за която няколко пилешки мускулчета биха се сбили със съседите си, но не и с по-мургавките братя от съседната ма'ала. Не е задължително да е напомпала някои части на тялото си, но е задължително да си мисли, че е голямата работа. Копираме нечия кампания и се опитваме да я обърнем срещу него. Тази тактика принципно работи само за съответното ниво балабутки от съседната ма'ала, но това не им пречи, то нали балабутките са милиони и ще направят милиони. То, за да знаеш, че черният пиар не работи в дългосрочен план, а и не всичкият народ е на ниво балабутка, колкото и да се подиграват на красивите и умните, си е необходимо просто да не си балабутка. Разликата между протестиращите по жълтите павета и протестиращите във Франция например, е че там протестират балабутките. А те просто няма как да имат реална кампания с някакъв смисъл, различен от приблизително същия като на омразваните им съперници, защото дори според лесовъдното им име официално трябва да се придържат към абсолютно същите ценности. Но пък редиците им са пълни с балабутки и е малко спорно дали лош материал е по-добре от никакъв материал. Залагат основно на детския потенциал на плоски подигравки а-ла tiktok. То това е абсолютно нищо и принципно не се забелязва много по улиците. Тея се крият като мишки и си траят, а после в интернет, даже не като цяло интернет, а само в тъпите социални мрежи, бълват арсенала си от безподобни глупости. Защото може би също като основните фигури в техния свят, пред публика казват едно, а когато останат насаме със себе си, то се оказва друго, пък ако някой им и скръцне със зъби, нищо чудно до края на деня да се окаже трето. И няма никакво начение какво си говори с тях човек, защото те знаят, че еднокнижникът държи всичкия едър бизнес за топките. Хора с такива нагласи и такива ценности не е добре да продължават да управляват, защото не го правят в полза на България и на българския народ. Ясно е, че светът не оставя много възможности за дребно хитруване и тийнейджърски изпълнения и те си остават вървежни само на почвата, на която са се породили и работят само срещу нея. За сърдитковците овиквачи изобщо не мога много да кажа. Знам, че е пълно с хора, на които много им се искаше да не са платени артисти, но за съжаление са точно това. И двамата няма как да излезнат от роля, но в реалния си живот, както и гореописаните циркаджии, правят каквото трябва, което излиза като едно огромно противоречие. Феновете им обаче не са просто балабутки, а са от онзи необяснимо от какво върховно обиден на живота слой същества, които са склонни да те набият, защото си им казал "Добър ден!", а те не желаят никой да ги добърденства, защото това влиза в противоречие с вярванията им, че денят не е добър, че ти нямаш право да им го казваш и че им го казваш, защото искаш от тях нещо изключително безценно, което те или нямат, или не могат да покажат - възпитание. Разбира се, в тяхната групичка сърдитковци имаше досега много повече лица и те също са се подредили някъде, също като останалата орда "политици" без последователи, излезнали от голямата сцена поради прекалено голямо его. По улиците показват основно агресия и омраза. Не знам как се живее с толкова отрицателна енергия. Сигурно за това често ми приличат в движенията и в отговорите си на избити електрони. Поне не оставят много шанс да се чудиш как да говориш с тях - те са като екран, от който постоянно се излива нещо, но нищо не влиза, ако не броим кабела отзад. Аз лично нямам напътствия за другите как да общуват с такива хора. На мен самата рядко ми се получава. Гледам ги и се забавлявам. Все си мисля, че се държат като купувачи, а всъщност са от другата страна и необснимо защо се опитват да се продадат на най-ниската възможна тарифа, за да не им се налага след това да отговарят. И кльопат безплатна пропаганда, защото си мислят, че иначе ще трябва да плащат. А е точно обратното.

Пролетното чистене за Часа на Земята

25-ти март, 2023 година, Благовещение. Ден, в който според народните традиции отровата губи силите си, а стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които след това прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото.

Шейсет коренчета теменужки чакаха, подредени в цифрата 60, своите 60 прозореца, на които да раздават теменужените си усмивки. Цифрата символизира шейсетте минути от Часа на Земята, който щеше да се отбележи няколко часа по-късно. Толкова минути без светлина са достатъчни, за да се замислим за това колко е важна усмивката на природата, за да се почувстваме као истинска част от нея. Толкова бяха и минутите, необходими на всички включили се доброволци - сподвижници и членове на демократичното обединение на Продължаваме промяната и Демократична България, да изпълнят символично ритуала по очистване на общия ни дом за идващата пролет, за идващите промени, за да започнем начисто да градим успешна за всички година. Защото независимо от всички страшни и студени зими, независимо от всичката змийска отрова, дори теменужките знаят, че има как сред фасовете и опаковките на апатията да изникне цвете.

ПП: Колкото до змийската отрова, не ни е страх от нея! Тя е наш верен учител. И не запалихме огньове другаде, освен в сърцата си, за бъдещето на страната си. А всяка една теменужка намери своя прозорец.

Горите си имали ден

Горите, които обичаме! Горите, в които чертаем своите пътеки и търсим чуждите. Горите, в които постоянно чуваме пропукване, шумолене, мърморене. В тях винаги някой нещо говори на своя си собствен език и винаги някой друг го слуша. Дори слушателят да е само една клонка дърво. Горите, които миришат на истина, на влажност, на пръст, на живот. В които винаги можеш да се изгубиш, намирайки и да намериш, изгубвайки. В които не виждаш хоризонта, но знаеш, че можеш да последваш потока. Тези, от които грабим с цели шепи - нашата мъдрост, спокойствие, здраве, уют и се чувстваме гушнати, дори да не виждаме звездите. Тези, които пазят нашите тайни, както пазят своите така, че може никога да не разберем как се случва това вълшебство, наречено "гора".

Кандидат за депутат

За втори път. Доколкото си спомням, първия път никой не знаеше кои зелени са точното зелено и има ли ги изобщо, ако и да бяха цели три партии. Сега много ми прилича на тогава. Залогът обаче е по-голям, аз съм по-мъдра, а шансовете - по-големи. Не мога да се откажа от виждането на надеждата. Не мога да спра да търся смисъла. Може и пак да не успея да се науча да говоря пред публика, или като за пред съдии, но това са дреболии. Казват, че човек, за да се развива и да се учи, трябва да прави нещата, които го е страх да прави, така че...