Уж да им разясним на децата какво точно състрадание ни интересува, ама то, си получихме заслужения копи-пейст. Щото и на тях им е ясно - то, състраданието, е думичка в речниците, която "медиите" използват много по празниците, а след това забравят, защото не е много лесно да състрадаваш, пък да не обичаш, а още по-малко - да подкрепяш.
Честно казано тази темичка би ме озорила и мен, но на крехката 13-годишна възраст със сигурност щях да спретна един научно-фантастичен разказ, който да има малко общо с нея. Или нищо нямаше да напиша. Тогава май си обичах основно семейството и котката, а също и кучето и определено вече осъзнавах, че давайки пари на просяците по улиците, най-много да нагуша шефа им, пък и аз да се превърна в обект за съжаляване. Състрадаваме на същества, които страдат, опитваме се да пострадаме с тях и така да им покажем, че ги обичаме и ги подкрепяме. Подаваме си рамото, за да се наплачат и да си тъжат, за каквото там тъжат. А ако можем да подобрим положението им, ще сме някак по-добри в собствените си очи. Страдаме с тях, защото виждаме, че тях ги боли и от това и нас ни боли и се опитваме с каквото можем да помогнем. Понякога изобщо не можем да помогнем...
Да, по този свят има много мъка. Но не е това основното в него.
Миналата седмица си отиде един прекрасен, усмихнат и състрадателен човек.
Миналата седмица си отиде и един борец за свободата...
И двамата искаха да покажат, че на този свят трябва да се живее с повече подкрепа между хората и с повече любов. Искаха да покажат, че важен е не прогресът на поредната измислена цивилизация, а този на човешкото мислене и на отношенията между хората, пък били те и разделени от десетки хиляди километри.
И аз страдам за хората, които не осъзнават колко важна беше мисията на тези двама души. Страдам за хората, които продължават да си мислят, че смисълът на живота е да се живее добре и за целта се обграждат с фалшиви ценности. Смисълът на живота е да го изживееш добър и чист. Да го живееш за целите, а не за средствата. Че, ако може и още някого да научиш как да го прави. Да се научим как да си показваме любовта и да подкрепяме тези, които ги боли за нас и се борят за нас, дори когато ние не го осъзнаваме. Лесно е да изпитваш състрадание към тези, които си мислиш, че са в болка. Трудно е да изпитваш състрадание към тези, които страдат заради теб и да се сетиш, че трябва да ги подкрепиш, да покажеш, че има защо да го правят. Че нищо не е загубено!
http://www.youtube.com/watch?v=eCD_MjTwP_Y
Честно казано тази темичка би ме озорила и мен, но на крехката 13-годишна възраст със сигурност щях да спретна един научно-фантастичен разказ, който да има малко общо с нея. Или нищо нямаше да напиша. Тогава май си обичах основно семейството и котката, а също и кучето и определено вече осъзнавах, че давайки пари на просяците по улиците, най-много да нагуша шефа им, пък и аз да се превърна в обект за съжаляване. Състрадаваме на същества, които страдат, опитваме се да пострадаме с тях и така да им покажем, че ги обичаме и ги подкрепяме. Подаваме си рамото, за да се наплачат и да си тъжат, за каквото там тъжат. А ако можем да подобрим положението им, ще сме някак по-добри в собствените си очи. Страдаме с тях, защото виждаме, че тях ги боли и от това и нас ни боли и се опитваме с каквото можем да помогнем. Понякога изобщо не можем да помогнем...
Да, по този свят има много мъка. Но не е това основното в него.
Миналата седмица си отиде един прекрасен, усмихнат и състрадателен човек.
Миналата седмица си отиде и един борец за свободата...
И двамата искаха да покажат, че на този свят трябва да се живее с повече подкрепа между хората и с повече любов. Искаха да покажат, че важен е не прогресът на поредната измислена цивилизация, а този на човешкото мислене и на отношенията между хората, пък били те и разделени от десетки хиляди километри.
И аз страдам за хората, които не осъзнават колко важна беше мисията на тези двама души. Страдам за хората, които продължават да си мислят, че смисълът на живота е да се живее добре и за целта се обграждат с фалшиви ценности. Смисълът на живота е да го изживееш добър и чист. Да го живееш за целите, а не за средствата. Че, ако може и още някого да научиш как да го прави. Да се научим как да си показваме любовта и да подкрепяме тези, които ги боли за нас и се борят за нас, дори когато ние не го осъзнаваме. Лесно е да изпитваш състрадание към тези, които си мислиш, че са в болка. Трудно е да изпитваш състрадание към тези, които страдат заради теб и да се сетиш, че трябва да ги подкрепиш, да покажеш, че има защо да го правят. Че нищо не е загубено!
http://www.youtube.com/watch?v=eCD_MjTwP_Y
