Велик по един негов си начин. Неповторим и неразбран от много. Измина една година, откакто няма електронни въпроси и колекции от снимки в различни конфигурации, нито „Как си, маце?“ и няма ходене до шатото, за да видим какво е натворил през седмицата и да снимаме някой и друг артефакт от срещата между безумна идея и типичен случай на гъзоръкост. Няма тати. Но не усещам никак липса. Защото продължавам да го виждам около себе си. И го чувам. И пак ме е яд. Че то животът няма смисъл. Едните казват да не си го вторачваш в хора, защото хората си отиват, чувствата си отиват, няма нищо постоянно, всичко е преходно. Други казват да не си го вторачваш във вещи. Вещите са прах, вещите са нищо, вещите не си ги взимаш в гроба. От другата страна оставаш само по душа. Идеите, идеите отлитат по-бързо и от мечтите. Докато успееш да я напипаш и дори да я изговориш, тя вече се е променила и е заживяла свой собствен живот, различен от твоя, различна от тебе. Дори не можеш да я познаеш вече. Най-хубавите неща са отровни. Ако не са отровни, то със сигурност са поне вредни.
Време... На едни им тече толкова бързо, всичко е поток, всичко е устремено, протягат се да го хванат поне за малко и се оказват на изхода. Други се влачат като ленивци по клона. Питаш ли ги, едните ще кажат, че нямат търпение, а другите - че всичко около тях се случва толкова бързо. Часовете минават екстра бавно, когато ги броиш. Когато чакаш нещо да стане, което не зависи от теб. Когато всичко, което зависи от теб, си направил, но трябва да изчакаш за резултата. Когато можеш само да наблюдаваш, когато си поставен на резервната скамейка и не знаеш дали изобщо в някой мач ще те включат. Може изобщо никога да не те включат. Може твоята работа да е само да зяпаш. Или и да записваш. Ама като не знаеш... Блажена тъпота ме обгръща. Процесът започна преди 15 години и не иска да спира. Сега вече не знам какво чакам. Дали да не си направя план за петилетката се чудя. Така със сигурност ще прогоня мисълта за това колко няма смисъл. В моята душа специално винаги се преплитат съмненията, насадени там от околната среда и от мама, и абсолютната вяра, че нещата се случват тогава, когато не ги мислиш толкова, а се хвърлиш в нещото и само внимаваш да не те налазят лошите. В случая разбирам да не ти каже големият брат, че си лош. Ама вече съм добавила и да не ти каже големият брат, че си му много интересен. Че и в двата случая се оказваш с нечия чужда сбъдната мечта и седящ гол на студения под дори без чашата студена вода. Стискам палци сега и на едните, и на другите, защото, съдейки по това, което съм учила по история, големият брат никога не работи в интерес на единицата душа. Единицата душа само и единствено сама работи за себе си и я има още някой със себе си в дадения момент от нейната си черга, я не. За щастие, случват се и изцепки в шарката. За тях става дума всъщност. Позволете, моля, да съм едно шарено петно!
