сряда, 21 януари 2015 г.

Началото


Първата песен за 2015-та...
Не виждам нищо хубаво в това парите за пенсията на баба ми да идва от порока на майка ми и баща ми. Във връзка със странните плакати, на които пише, че контрабандните цигари крадели от пенсията на баба ми. Ужасно грозно! Или пък билбордовете в черно, сбогуващи се с любимия. Не мога да разбера що за пошли умове ги измислят тея глупости. И за каква публика. Толкова ли е сложно да се правят красиви неща?
Разбирам го Киану Рийвс - този свят е пълен със слаби хора, които не знаят какво означава да обичаш, не обичат да обичат и не искат да обичат наистина. Истината боли. Пълно е и с хора, които не знаят какво означава истината. Твърдят, че е една и универсална. И аз не съм съгласна.
Съгласна съм само с това, че истинската любов съществува и е вечна, когато е наиситна истинска, защото не иска, не чака, не страда. Изпълнена е с разбиране и желание за хармония. Хармонията е важна във всичко. Няма хармония в това да рекламираш нещо в черно със сбогом.
Чак сега разбирам, че и тази песен има нещо общо с Royksopp - певицата на The Knife, както и на Fever Ray и въобще много любима ми се оказва. Явно тези дни съм в такова настроение. Открих оригиналното парче и се чудех от къде ми е познато:

Усещам себе си болна. Душата си е на мястото и аз я слушам, колкото и да е сложно, но тялото се разкекави - защото навън времето предразполага към никнене на вируси - няма да стане пак здравословно студено. И не мога да си видя хлапето, което сигурно вече много страда за мен. Поне не казва и не мрънка. Той е едно много търпеливо същество. А и сигурно не се е ориентирал още кое му харесва повече. Имам се за доста готина и либерална мама.
Та по въпроса за любовта и за нещата, които не можеш да контролираш, но можеш да усетиш - усетиш ли любовта, не я задушавай с мислите си, не я задушавай с тленното. Отдавай се, раздавай се и не очаквай отплата. Единствената отплата за любовта може да бъде любов и нищо повече. Нищо друго не я прави нито повече, нито по-малко любов!