Ойжо - Гобио или Житие и битие на децата и семейството

Evgenie Donkova Avramova Ltd. 

 

Като взехме извпредвид нарастналия (измежду близките нам хора, а и у самите нас) интерес към новопоявилата се и именуема Евгения - по баща Донкова; по майка - Жанетина; по дядо - Евгениева; по дядо Петкова; по баба - Денкина; (лели): Павлова (Полина) и Петьова (Пешова); по фамилия  - Аврамова, особа, взехме и ний решение (преко наша нерешителност), а именно: да записваме туй-онуй о нем и о житья и неволи еЕ! (родителите)

22.01.1980

Между другото, Ойжо стана Голям човек, не само защото навърши един месец, но и с това, че твърдо отстоя своя характер в тези първи седмици на своя живот. Естествено, всички близки от първа ръка, се втурнаха да ѝ се подмазват всячески (въпреки, че между тях биха се намерили такива, които с лека ръка да нарекат изминалия период от живота ѝ "насран"). Пророческите думи: "Сега щастието на семейството ви ще зависи от това, дали бебето ще ака жълто, или зелено...", в общи линии не се сбъднаха. Те бяха изречени от най-големия скептик-писимист ма машето и леко предишното време - татко Женя. Да не споменаваме и за ония "черни станции", предричащи на новото създание не до там розов психически и духовен облик. За по-голяма убедителност или по-добре казано: Съзирайки в себе си това що се вре на очи, Ойжо избра за появата си период от време, за който всички астрономи цвилеха от радост, по повод най-голямата до този момент слънчева активност. Дали като продукт на тази баш активност, или на активност от какъвто и да е род, Ойжо стана факт, с когото не можеха да не се съобразят и най-разсеяните умове от двата рода. Факт, при койтопрането на пелени няма алтернативаи васички тайни надежди за "спокойствие в чист вид" остават химерни. В тази серия от мисли ще споменем бегло и това, че Евгения не реве, както звездите биват делени от споменатите по-горе астрономи на червени гиганти, звезди от средна хубост и на бели джуджета, така и ние отнасяме Ойжо към категорията на кебабчевите кюфтета от средна дебелина с червени дупета. На поклонение при младенеца Христос са отишли на времето, едвали не само влъхвите. Майка му и баща му сигурно са били рахат в сравнение с родителското тяло на Ойжо. За божествен произход при нея може да се говори само във връзка със слънчевата активност, но имайки данни, че в тези (9, 10, 11, 1, 2, 3, 4, 5) месеци са се родили и ще се раждат много други деца, той явно отпада. Не отпадат обаче стотиците "поклонения". А сега е грипаво време Евгения (да е живо и здраво името ѝ) "купи" на майка и бащата си автоматична пералня. Преди още да се появи, чрез ръцете на баба Таня си осигури легло (четири персона) във вид на детско кошче-люлка. От същия източник получи облаги от Швейцария - предимно козметика и конфекция. А тази ѝ баба не е единствената, но е "севте-баба". Има и две "севте-лели", както и двама (разно-полови) "сефте-I-ви братовчеди. И все пак периметъра на "кръвта" по независещи от нас причини, не може да бъде точно известен почти никога. Сега за изгледа: Той не бе еднакъв през тези 47 дена. Графично изгледа изглежда така:

Към графа "ядене" трябва да прибавим и различните соци от разни миазми, които нищо неподозиращ Ойжо поема от ръката (главно на баща си). В края на това резюме ни се ще да покажем по графичен начин и емоционалния живот на героя:

- първата ойжова снимка (стената отзад е на ул. "Николай Павлович" № 1) Четвъртък 24.01.1980 Ойжо видимо не се съобразява със световните стандарти по бузонаслагване. Доминиращата линия на очите бе занемарена, но за сметка на това се появиха бели точици по нослето - явен признак за добро хранене, което и без товабие на очи от големината на бузите. Пропорциите на главата сега са следните: уши 1/5; очи и ньос - 1/5; бузи и подбузие - 3/5. Първоначалния страх на мама за "уста-чекмедже" вече е забравен. В неделя (20=01) Ойжо взе мама и тати и с москвича тръгна на оклосветско пътешествие - първо в живота, до Люлин, което начинание бе съпроводено с проклятия от страна на бабо-дядешкото тяло и в резултат на което мама се разболя от ангина (не гнойна), а Ойжо продължи да си папка - непокис. Ойжо става за диригент! Преди къпане, съблечена, тя дирижира "поема на екстаза" от Скрябин, като разликата между нея и Бърнстейн е тази, че последния, може би по-рядко се насиропикава, докато дирижира. Засега нещата от живота са такива. 

29.01.1980. вторник :) Понеже Евгения все още изживява периода на сефтетата, а пък и като такъв, той се явява един от важните, не можем да отминем с лека ръка лавината от информация, тъй че със същата се хващаме за перото. Като сефте, редно е да посочим на първо място първата моторизирана разходка в парка на Свободата. Тя стана в един топъл ден, който от своя страна бе заобиколен от много студени такива. Катето - в качеството на братовчедка - първи ранг, като лице-придружител, в тази първа количкова разходка, "лицето - майка" и лицето, за което става дума (3-то лице ед. число, сегашно историческо време) - това са присъстващите и участвателни лица. Като край на разходката се счита закупуването на известен брой захарни петли. За другото сефте считаме "проговорването" на Ойжо. Със свойствени, галещи очите/уяите) и очите на роднините, напевни повествователни думи (които ще споменем в резюме), Ойжо казва: "Гладна съм!" (с треперене на брадичката), или: "Ако не се оригна, сте загубени!" (със сарказъм в очите), или: "Ахъ, ахъ, ей сега повръщам!" (с израз на мека мъка): "Да не мислиш, че с това съм свършила!" (с ирония, насмешка и без намек на страх) - става дума, че не си е дояла, като при "изговарянето" на последния израз, тя е най-убедителна, въпреки явното неразбиране от страна на мама, която често взима думите ѝ на майтап. 

Онзи ден, пак за сефте бе изречен исторически лаф: "Никъде няма да излизате!" Мама схвана шегата погрешно - като строга забрана и те двамата с тати, така и не излезнаха.

И за край иска ни се да отбележим, че като всички велики хора, Ойжо обилно хълца.

 

31.01.1980 (четвъртък)

Днес е пълнолуние и между клоните на дърветата, а и от всякакъв друг ракурс, с просто око се вижда една пълна луна. Нейната пълнота просто не може да не извика у нас оназ асоциация с бузите на Ойжо. А Ойжовите бузи - това са еди здрави бузи, които нямат нищо общо с бледата луна. След като днес сме 31-ви, значи става още едно сефте за Евгения, понеже е родена в началото на миналия месец, то този е първият календарно изживян месец. 

Като сефте върви и първата "баш" семейна разходка с количка, която от предишната (сефте моторизирана) се различи с порасналото обществено съзнание на младия състав от разхождащите се.

Отдавна липсващият първи братовчед - Явор, най-сетне се завърна от Ловеч-сити. Среща на най-ниско равнище (по ръст) още не се е състояла по технически причини.

Ойжо яде. За храна използва предимно майка си, по следната приблизителна схема:

...............

Време е да споделим мнения, относно степента на разбирателство между Ойжо и заобикалящите го. Тя е относителна! За съжаление, не до там състоятелните родители не притежават "IBM" предпоследен модел (понеже не могат да платят на програмист), който щеше да бъде идеален преводач в диалога с Ойжо. Съобразно с динамиката на съвременния живот, личните "понятия" на Евгения растат лавинообразно. Понякога е трудно да се схване тънкия нюанс в проскимтяването, с който Ойжо отдава предпочитание към лявата или дясната гърда, или  неодобрението към хартиеното бельо - току що заменило някоя и друга швейцарска пелена. разбира се, Ние като родители, които държат на прецизността в отношенията си към детето, понякога страдаме, понякога от собственото Ни безсилие се ражда по някоя думичка с адрес, но стожерите в семейството - баби и дядовци, винаги най-добре знаят какво да правят с внуците и техните родители и овреме се намесват, бидейки винаги непогрешими. И така по въпроса: живеем си с Ойжо в тихо недоумение относно безбройните ѝ винаги конкретни желания.

04.02.1980 г. - понеделник

Съвсем напоследък Евгения е съвсем "рекламна". Съвсем не реве, само дето вчера направи рекорд по повръщане (3 пъти), но съвсем без умисъл. Наближава срокът, според Сопк, в който би било естествено да спрат коликите, но тъй като за всяко явление се иска обяснение, то обяснение за своето рекламно поведение може би е таз баш липса на смущения в ойжовия стомашно-чревен тракт. Но ние не сме от тия родители, които се безпокоят от всичко, та и от това, че всичко е наред.

С появата на автоматичната пералня, един тежък камък падна от врата на всеки един от нас (-останалите). Тя именно помете с появата си онази романтична тръпка, която те кара надвесен и пречупен в кръста, дълго да се взираш във вече изпраните пелени и да търсиш жълти следи (най-вече "сакън" да не бъдеш обвинен от някой от останалите в немарливост). Пишещият тези редове все още има зъб на онова романтично време. Всъщност то не чак толкова далечно-минало и отминало. Пералнята, сега запушила по най-величествения възможен начин входа за банята, натрупва омраза у деди Женя (малко по-широчък от пролуката, през която е възможно влизането), който обяви, че по начало не бил съгласен със съществуването на същата. Останалите, кой с пъшкане, кой с по-малко, се справяме с новото препятствие, а има един човек, който прелетява над пералнята, но понеже го носят на ръце - той отпада от регламента.

У нас иначе всичко си е по старому: сигурно и надеждно. Този, който е свикнал на много ходене и лутане, не може да се чувства добре тук, защото от статистически данни се знае, че у нас човек може да направи, без да се блъсне в нещо, само 3/4 крачки, а понякога не е нужно и това да прави - самото нещо може да му падне на главата. Естествено Ойжо още не се е сблъскал с тия (стари, семейни) проблеми. Тя все още лети, но да ни пази Бог от деня, в който и тя самата ще стане едно не малко такова "нещо" за заобикаляне. Пък проблемът има и други няколко страни, но всяко нещо с времето си! - за тези неща - по-късно.

Самият Ойж - хубавее и едреейки се замзгучва и на мигли, и на бузи, и на очи. Вече удостоява някои подбрани особи с лека почти джокондовска усмивка. Много добре чува, но е ясно, че Светът още ѝ е на светли и тъмни петна, без ясни контури. Впрочем баща ѝ, който е прогледнал от 25 години насам, вижда света по същия начин. Виж, мама - тя е стъпила здраво на земята и за нея нещата си имат контури. На кого ли ще се метне Ойжо?

02.1980

Честит рожден ден, Ойжо! Два месеца Евгения! Ойжо на 62 дни! Явор на 3 години! Всеобщо цвилене и умиление! Ойжо е в добро настроение и се хили по поръчка на мама. Ухили се и на баба си Таня, колкото последната да се понак....а от кеф и разтопливост. И на деди Петко също, който пък, удостоен веднъж с тази чест, се понапи лекичко и от мъничко. Та, който беше казал, че Светът се управлява от дъното на люлката, е много прав. А нашата, родна,българска, социалистическа ойжовска люлка си ни управлява здравата и безкомпромисно. Всички сме загазили в добрия смисъл на думата.

тати се счупи да свири, мама да я гледа, бабите да ѝ ойдисват и всички ѝ завиждат - всеки по своему. Ойжо възкреси за бабите и дядовците времето на тяхната младост, когато техните дъщери и синове са били на нейна възраст, а накара мама и тати да се погрижат от сега за връзки, за различни инстанции (защото те не могат да си спомнят възрастта (своята), на която е в момента), а тя (Ойжо) може би ще поиска да учи някой ден, с уреждането на този, както и останалите въпроси сега става с връзки.

Добре е, че засега Ойжо не се нуждае от разни дефицитни бебешки храни и други (което е за сметка на майка ѝ). Пък, ако оставим настрана гръмките професии на ойжовите родители, семейната кедия е бая празна, да не кажем хронично. В това отношение надеждите на тати са изцяло отправени към самата Евгения. Той е търпелив човек. До сега май не стана дума за дългите пръсти на Ойжо, та ако ръцете ѝ се окажат дълги (за в бъдеще), кой знае, може тези надежди да не останат само надежди. Както казват древните: - Всичко зависи от звездите. А в хороскопа на Евгения е посочено ясно, че всички те (планетите), в момента на раждането ѝ са били успели да изгреят и дано поне това я огрее. За хороскопа, май, също до сега не е ставало дума (то и не е възможно за всичко да стане дума). Него го направи сериозен човек - жена на колега на баба Денка. И го прави близо месец, т.е. с много мерак. Понеже той самият е на разположение, няма да го разказваме тук. А пък на баба Таня един човек ѝ гледал на кафе и ѝ казал, че Ойжо е родена със звезда на челото и че щяла да се занимава с изкуство, сиреч малко нещо гениална... И ако е вярно, значи семейната кесия ще се напълни някой ден. Мисля си, ако Ойжо стане артистка - в кой ли китайски театръ ще играе... 

Засега всичко е спокойно и Ойжо мъдро се насиропикендзва необезпокоявана от нищо. Все някой ден и това ще свърши. Дано до него ден издържи пералнята.

На мама ѝ е пресипнал гласът, за което е виновен тати, а на Ойжо гласът му е заякнал предизвикателно. Може пък и певица да се пръкне, за ужас на баща си. Но засега сме още на речитативи и при това, те са изявено нечленоразделни, но с много точна интонация, богати на краски, в малък диапазон.

Понеже днес има разни рождени дни, ще си позволим да помечтаем, а именно като как ще изглежда 20-я рожден ден на Ойжо....

...Към 21 часа на датата 1999 година ще се позвъни на вратата на сем. Аврамови. Вратата ще отвори пръхтящата от младост Евгения и пред нея ще застане един пущ - също толкова пръхтящ - спортна натура, с дръпнати очи и със стрък черна орхидея в ръка и преди да поднесе цветето на юбиляра Ойжо, ще я запита заговорнически: "Прати ли дъртите на дискотека?". Евгения ще сложи дългия си показалец пред изписаната си уста и ще му отговори: "Ей сега ще се ометат, днес са ме побъркали..." - "О, кей!" - ще каже онзи и ще поднесе орхидеята. После ще се засуетят в тесното антре. Пущът ще извади няколко пакетчета сухо уиски от спортното си яке и самодоволно ще се почука с пръст по слепоочието си.

Пущът, за когото Ойжо ще бъде просто Жени, ще влезе при останалите гости, въведен от нея самата и ще бъде посрещнат от тях с вечното безразличие, касаещо подобни ситуации от памти века насам.

Това чувство обаче Евгения ще изтълкува съвсем погрешно и даже по диаметрално противоположен начин. И докато новият гост още ще се намества, ще се появят мама Жанет и татко Донко - лицемерно усмихнати. Не след дълго ще се сбогуват с приятната компания и ще отидат на дискотека. И така няма да знаят какво става у тях. А на следващия ден сутринта Ойжо ще страда от главоболие, но няма да сподели с баща си. И до вечерта ще си гукат с мама. Естествено, ще е неделя, защото още от време оно "терените" се правят в събота, а съвпадението в случая ще бъде щастлива случайност...

Това може и да не бъде така, а много по-зле, но поне от такива мечти лъха живот, а и не е вредно да се мечтае.Едно сме сигурни, че всички близки на Ойжо няма да станат по-малко чешити, отколкото са сега, да не говорим за родителите ѝ.

 

Вторник, февруари, 1980

на скъп Ойж, деди Женя му купи кантар - оранжав, като есенен залез. До този момент, никой не знаеше колко Ойж чини. Струва Ойж 5,300 кг. - живо тегло - био маса. Т.е., по кг.-ми, е на три месеца - нормално момиченце. Но Ойж - скъпи, е на два, явно, докторята, дето са правили таблиците не ги е засегнал комплексния мултипликационен метод и не отговарят (докторята) на съвременните качествено-ефективни нормативи. Защото: има данни, по логиката на които, Ойж е зле гледано (от родителите) дете. Авторитетът на хората, направили това заключение, ни кара да сме сигурни, че в таблиците на докторите има грешка.

Всъщност, кантарчето е изконструирано с цел, не само за Ойжоподобни цели, но да бъде оползотворявано и всячески другояче - напр. за брашно, сливи, гасена и негасена вар, керемиди и аспержи. За мерене на венчални халки и други пръстени, не става, защото е от пластмаса.

Ще се наложи да засегнем и парливия въпрос за разглезването Ойжово. Като всяко ранно същество, Ойжо има безпогрешен нюх към "мекото на хляба". В конкретния случай това е чисто и просто една вокална изява , засега в зародишно състояние, но за да бъдем правилно разбрани, ще обясним: вокална изява извън "класацията" на всекидневния динамичен стереотип, или по-просто, хленчене (от среден плач до крясъци в изстъпление). Ние по-възрастните , много си позволяваме да корим тоз и онз за туй-онуй, като рядко имаме моралното право. Какво значи да си глезен? Да опяваш окаяното си състояние? Не е ли глезотията (и мързела), от друга страна своего рода двигател на прогреса.? Е! Но това не значи Ойжо да се цепи яростно - за да бъде носен и дюндюркан, а ние да казваме: "Колко прогресивно..." И сакън да не е прогресивно, щото ако е - те това ще бъде спиралното диалектико-индивидуално разглезване.

Както виждаме, всеобщите противоречия не са ни чужди. Само се надяваме да не изпадаме в състояние на крайности.

Всъщност всичко може лесно да бъде обяснено с нашето явно несъвършенство, което се проявява във факта, че ние просто не разбираме още езика на Евгения. Ойжовото "Гладна съм" не се различава (за нас) от "Ще повърна" или "Готвя се да покендзам малко." По същия начин тъпеем (което е лошото в случая), когато тя казва "Ако не ме занимавате, ще ви направя луди." И какво да правим? Точно по начина, по който разрешаваме този въпрос, се различаваме, но далновидно погледнато от това губим ние самите за сметка на Ойжо. 

В момента Катето, дядо Женя, мама Жанет и още много други софиянци са болни. Мама Жанет е най-зле, защото говори на засечки, боли я гърло, порязала си е пръста дълбоко, опарила се е (всеки ден) с ютията и я е страх да не оглушее с лявото ухо. Деди Женя пък е болен, защото е в отпуска. Бабите и лелите държат фронта. С баба Денка ойжовите родители са скарани всеки (кажи-речи) следобед, а с баба Таня много хич понякога.

Растейки, изключително сред ярки индивидуалности (на прост език - чешити), Евгения има реални шансове да си остане нормална.

"Ойжо на запад"

Неделя, февруари 1980

Днес е ден на най-голямото пътешествие на Ойжо.. Без умисъл, първо ще изтъкнем факта, че е на запад - до Банкя. Първото също бе в тази посока - до Люлин. Ако елиминираме фактора случайност и същевременно  дадем тежест на фактора закономерност, то - анализирайки тази съпоставка, налага ни се извода, че Ойжо може да стигне далеч. Очакваното отдалечение, измерено в километри, за следващите месеци се равнява на пътя от София до малко преди калотино. А какво ще стане през още по-следващите месеци... Гледачките на кафе и викачките на духове мълчат. А-про-по, в Банкя, Ойжо е днес на гости на леля Данче, която от своя страна е на почивка. В състава на свитата се откроиха видните фигури на баба Таня, леля Пешо, тати и не до там видната ни мама Естествено, към видните прибавяме леля Данче, а към не до там видните - леля Светла (Ракитин) (която е барабар с леля Данче почиваща). Всичките, те, с изключение на Ойжо, пият минерална вода и кафе, а единствен Ойжо, като изключение от останалите - мамино мляко.

И понеже стана дума за маминото мляко (да дава Господ все така да се лее), та и понеже кой беше казал, че "разнообразието е чара на живота" и понеже разнообразието не е нещо за отминаване, а Ойжо разбира от чаровни неща и понеже в живота на едно бебе (още повече от женски пол) тези понятия рано или късно, но неминуемо, навлизат, добре е да се замислим ето така: "Понеже поне засега сме "сега" и после "после" е в бъдеще време и това точно е обезпокоително, (всъщност), всъщност обезпокоителното "после" е по-добре да ни погъделичка сега, отколкото после. Лошото в случая е в това, че за времето, когато "после" ще стане "сега", са били главите, най-умните глави, на човечеството. И така: "Хумана 2, 3, или "детска кухня" - изглежда само самото време ще даде отговор, но ние ще останем удовлетворени, че поне сме си блъскали главите (без те да са най-умните).

След като така силно навлезнахме в полето на диалектиката, да видим тогава какво прави тя с Ойжо. Не си играе, а си върши работата. Дебелеем, едреем, правим жълто в два варианта: течно - оцветител и твърдо - като допълнително затруднение за пералнята, пеем...

Тези дни баба Таня стана инициатор на нов почин. Може би подсетена от мълчанието на кукувичката (от часовника в хола), тя взе в свои ръце инициативата за преждевременното проговаряне на Ойжо. Избран бе един сравнително стар, но проверен начин (използван най-често в пропагандата), а именно - повтаряне до втръсване. Той се състои в следното: лекторът избира за модел едно съчетание от звуци - т.нар. фонема (в случая "а-гу") и застанал пред аудиторията го изговаря толкова много на брой пъти - докато се стигне до момент на пълно вцепенение, в което вече сам не е сигурен, че го изговаря той самият. Важно в случая е, ученикът (Ойжо) да бъде в максимално добро разположение на духа, а погледът му да е съсредоточен в устата на учителя (баба Таня, по-малко мама). Починът, естествено, дава отлични резултати: пътят към втората сигнална система на Ойжо е открит! Ойжовото "А-гу" е безспорно доказателство за неизвестните възможности на човешките сила, воля и дух (носени от баба Таня). Едно "А-гу" - сламка или здрава масивна конструкция, едно "А-гу" - усмивка отправена в бъдещето, едно "А-гу" - повеля на дълга по хълмовете на времето!!! УРА! Но... От това "агу", до повика "ако! (или АКУ!) има много вода да изтече през пералнята... О, "ако" - ти си вик-апотеоз на родителски терзания и безбройни простирания. Вик, спасяващ едни дрехи и същевременно отдалечаващ прането (Даже и да не си точно вик, ами напр. плахо изричане). Хубавото на детската възраст е това, че е време на детските мечти и родителските илюзии... :)

Края на февруари 1980

На Ойжо му се възпали дюпата - от найлонови гащи. Цялата ойжова дюпа е червена. И като прибавим и леката хрема , получава се сефте изпадане в кекавост. Но, Ойжо нито веднъж не се изложи и не събуди мама и тати нито един път. Само дето драйфаме на поразия, но това е вследствие закучването от сополите. Те, сополите, нямат оформен човешки (твърд) характер и лесно се спускат към гърлото, а в легнало положение това води до кашляне. Значи, няма ли сополи, няма и кашлица. За целта, Искра Палиева подари на Ойжо специална сополоизстисквашка "Чико". Същата (Искра) скоро се омъжи (на 13.02.80 - сряда) против Вальо - "нашия", та наличието на сополоизстисквачката за сега остава с неизяснен характер.

Скоро (на 26-ти) тати ще има рожден ден, но изглежда, че ще го прекара във Видин, където ще свири нещо-си там на камбани.

И след толкова много статистика, да отделим малко внимание върху духовното израстване ойжово:

Тя се смее весело и се хили добродушно. "А-гука" вече и без да я карат, сякаш е набрала инерция. Естествено, този номер с "а-гукането" е предназначен за вътрешно ползване и много "чужди" усилия остават напразно "а-гукащи". Компанията на приближени персони е (вече) винаги търсена, с изключение на "проспаното" време.

Най-хубава е Ойжо - нахранена и да не ѝ се спи, будна и ухилена гр-р-ркаща и лъчезарна.

март 1980 г.

"Всяко чудо за три дни" и всяко Ойжово червено дупе - също. А що се отнася до хремата - "Всяка хрема за седем дни" (една седмица с профилактика, за седем дена на самотек).

Днес точно е национален празник и не ходи много да се животоописва в такъв ден, но някъде в държавните и партийно документи е казано, че децата са бъдещето на нацията, а за бъдещето на нацията може да се пише по всяко време. Ойжо, като част от бъдещето е много неудобен обект за описване, защото щем, не щем, ще се наложи да навлезем в сиянието на мечтите и мътните води на родителските амбиции, а не ще ни се. Пък като част от бъдещето на Нацията - не ми гавари!

Виж, настоящето си е хубава работа. Ойжо - цяла, изцяло е потопена в него (барабар с родителския актив). Общо взето мисълта ни е такава: "знам сега какво ям, но к'ви ще ги дъвча утре, не мога да знам!". А се га, Ойжо не знае, че яде вече и други работи, като пюре например. Изобщо, на бъдещето на нацията му е бая мътно и настоящето.

Скоро ще приключим първото тримесечие по насрещния план на живота. По показателите насиране и напикаване се забелязва радостна тенденция за системно преизпълняване на плана. План-графикът по наслагване на живо тегло е направо смазан. Най-радост е обаче фактът, че по черния списък на болестите още нямаме сериозни отметки. мама и тати също не остават чужди на въжделенията на своето време. и те изпълняват задълженията си от същия насрещен план (даже се и понасирват понякога).

Днес противодетскопараличасахме, ваксинирайки се (вътрешно). Ваксината бе изпита - разтворена в "червен" портокал. Но продължаваме да се хилим.

Първият ден на пролетта

... Който бе предшестван от първия Ойжов "боц" (дивкок). Ойжо, обаче, бидейки гранитен характер, и въобще иначе железен човек, (въпреки досадната случка в поликлиниката) посрещна астрономическата пролет със здрав 12 часов сън. С това бяха сринати опасенията от евентуалните последствия от споменатия "боц".

Пролетта во истина дойде. И добре направи, щото зимата преди нея (родната Ойжова) си беше пикала в крачола, и дето пикала - се замръзнало!

А Ойжо все по-смело и по-често взе да се разхожда изнавън и по гости (най-паче). Хилим се и протягаме ръце към мама. Тя от своя страна си губи пръстените, докато е на гости, а татьо си губи времето да прави групи, ама и на тях двамата ще им се намери майсторът.

Април

Днес също е знаменателна дата. (Кой знае защо не е национален празник?) Но, затова пък, тези дни е пълнолуние и затова, или по други причин и, Ойжо е малко възбудена и припряна (особено в яденето и тя, като баща си, иска да яде често, но по много).

така и така, понеже пишем хроника, т.е. история, а тя (уж) не търпи лъжи, изчакахме да мине лъже-деня, за да сме спокойни и с чиста съвест.

Тати е изщракал два филма с Ойжо, но те още чакат проявяването си - една бавна и мързелива работа. Тати (от вчера) има пропуск за ДМТ - Оперетата, на който пише "оркестрант", но това още нищо не значи, т.е. - ще е там на "твърд хонорар" - с благи надеждици за щатно назначенийце - като всяко живо същество и Ойжо се нуждае от "универсални разменни средства" т.е. финикийски знаци, щото да продължава да съществува и погледнато в този аспект тръгването на тати на работа май няма алтернатива (въпреки, че той самият не знае какво иска).

Ойжо, лежейки бута с ръчичка (лявата!) неваляжка, бута всичко в устата си и най-вече показалците и средните пръсти. Дано, като все повече расте, да става по-нормално ящна. Ей сега сме 7 (седем) кг. - баш живо тело! А тов увеличава килограмометрите извършена работа по носенето ѝ. И ако тази работа я върши баща ѝ, ще се получи този мат/ски сбор

        kg (Ойжо) + kg (татко ѝ)

        7                        97

ми, напр., ако татко ѝ трябва да се изкачва по стълбище, носейки Ойж, сметката е 7+97+стълбище=7+95+края на стълбището=1000 Kg m работа... е ясно е кой върши най-много kg m работа...

Ойжо все ги върши едни, сега ей на се издъно издрайфа и млъкна.

мама и тати (Хоймарови), иначе добри родители и те ги творят едни чепати. Не вземат да си седнат на "ата"-та около домашното огнище, ами все изоставят добродушен Ойж. Той все кротко си спи. Те все го оставят. Той все се не буди. Те все късно се връщат. Все са някъде, ама за сметка на това, баба и дядо също са все или на гости, или просто ги няма, а на беден Ойж все му расте плешивото петно отзад на главичката - от дълготрайно излежаване. Защото: защото то (Ойж) "не е тухла, де вика баба му Таня, че все да лежи", ама на, все го изоставят, бебенце малко, все са лошотии около него. Пък и ги приказват по негов адрес... "бузите ѝ като дупето - еднакви - като на "френска мадама" (дядо Женя). Имала била несиметрични гънки на бутчетата. В резултат от лошо възпитание напр. Ойжо не ще да пие вода. Не пие и не пие и това си е. Пък вече и "Humana" не ще да яде, въпреки че е сефте асортимент, Пък майка ѝ (кучката му с кучка) открито заявява "Не обичам да се занимавам с деца!" и после (хиттраната му с хитрана): "Не, че не обичам, ами не обичам да се занимавам!" Въобще: Ойж + мама + тати = богатирска с-я

                                                                        СЛЪНЦЕ

                                                                                                                                                               

април.1980 г. 

Ойжо днес е на цели четири месеца! Това прави 1/3 от 1-на календарна година - един цял сезон (в Ойжовия случай зима - първата).

... а сега ето първата песен (текст и музика Евгения):

(тембро

ди воче

ди Ойжо)  всичките му там петолинийни флинтифлюшки "а-гу-у"

{на 4 април (петък) тати за сефтьой раз свири в Оперетата в "Младостта на маестрото", а това може да се окаже важно и за ойжовия по-нататъшен живот. Кой знае?!.}

Днес е и Велик ден (т.г.), но освен, че времето застудя, други отклонения в атмосферата не се забелязват. Ойжо продължава да получава подаръци. тати, пък, нищо не е подарил още, нито на Ойжо, нито на мама по случай Ойжо - истински нехранитатко! НО, тук зазвучава мелодията за парите, която е една от най-фините в душата на човека. Човекът - фудул - татко Дони, не може да подари на мама Духчо какво да е, по случай такъв знаменателен случай, Затова и нищо не ѝ подарява. на пазара няма асортимент от подаръци ала "поради бебе", пък да се измисли нещо, на този етап на душевно и интелектуално застояване "Не ми гавари!" А мама е така мила, че сърцето ти се къса (на татко).

Освен, че е Великден, рожден ден, сватбен ден и щастливо число, днес е и денят на избързването на часовниците с един час. тази досадна промяна сигурно ще повлияе и върху Ойжовия динамичен стереотип. Ще се наложи, сигурно, да яде по-рано за последен път вечер, а и по-рано да си ляга. Мама, пък, ще се наложи да я храни сутрин един час по-рано и изобщо ще има малки недоразумения от този род.

Сега за климата вътре у нас, или за междусемейственият климат. Ние сме прости повествователи на факти и много-много от разни точни науки не отбираме, но имаше едно такова научно-популярно съобщение в периодичния (достъпен нам) печат, че отрицателно заредените, именно, йони във въздуха допринасяли за това, щото, хората да биват в добро настроение, като на базата на тази им баш способност, тук и там по света били направени нарочно за случая, специални т.нар. йонизатори. Същите били внедрени на много места: в жил. помещения, леки коли, барове и даже в психиатрични клиники, нещо като жива вода за настроението. У нас, вкъщи си нямаме йонизатор по начало. Не искам да кажа, че сме все в кисело и махмурлийско настроение, но пък не сме и усмихнати като манекени от разните му там евазионистични списания. Радваме се само на Ойжо, Явор и Катерина и на някой-друг виц, а извън този кръг започнахме някакси да не си обръщаме внимание. За това безспорно допринася и самото време, в което живеем и ни прави егоисти, но вината си е лично наша. Просто и чисто по това време на годината нашата си по-лоша половина взима, изглежда, връх над по-добрата. Един йонизатор, поставен някъде, даже и тайно, би свършил добра работа, но го няма...

Е, ние вярваме, че и тази пролет няма да се изядем. Да е жив и здрав Ойжо, той тези неща още не ги знае, но договдина в онова най-съкровено място - клозета, ще има йонизатор.

Христос воскресе... :)

13.04.неделя.1980 г.

Ойжо, - гобио-гобио-чучка-мушка-душица и т.н. става все по-голям образ, чешит и индивидуалност, хитруша и сладур. По цял ден не спи, като половината време е недоволна от нещо си. В това време се опитва да се обърне по коремче и съответно да тупне на земята. Второто, досега (слава Богу), още не ѝ се е отдало да свърши, но по коремче аха-аха се обръща вече. Плези се на поразия, а ако ѝ се оплезиш - гука, и обратно. Живурка си Евгения, най-хубавата част от живота.

18.април.1980 г.

"Малко бебе" не е вече "малко бебе", а е супер бебе - беботище. Четири месеца + дни, дебело, но оформено, нахитряло, но не и глуповато. Деди Женя охка и пъшка от дископатия във военната болница, добре е, но ще се оправи (ако не с друго, поне на килограми!). Всичко хубаво, обаче същият не е на работа в другата болница и съответно не може ефикасно да помогне на мама Жанет. Ойжо нехае. Татко ѝ (Донко) ходи да свири на хонорар в муз. театръ и прави група с чичо Христо, т.е. и той нехае. А мама Жанет, не че се е уплашила, но има право да се тревожи. Двете баби: едната е все в Люлин при леля Поли, заради Явор Раковски, другата боядисва, понеже я ограбиха лоши хора и тя реши, че на оголените стени най им върви една нова боя, но тя идва на аудиенции (според регламента по бабините любовни внучовски чувства).

Инак произшествия няма.

И 23.април.1980г. сряда

И днес е ден като ден, слънчевата активност все още е нормална, Ойжовите (с изв.) лайна са си Ойжови лайна, само дето вече трети ден цигарите са поскъпнали (яко), а и те са си лайна, макар и не Ойжови. А-про-по, стана дума за тези неща, та днес, чак до 17 часа, Ойжови лайна нямаше и както се очкаваше, дойде едно, но какво едно! (1=300!). Ттако Донко не спря да пуши. Само дето, от по-хубави, премина на по-посредствени (лайна).

Днес точно се тегли еди-кой си дял от Д.Л-рия, а мама и татко имат (общо) четири билета с четири късмета и утре ще ги ударят по главата сума-си хиляди лева, та к'во ли ще ги правят! Най-вероятно е да се изпокарат. По-хубаво щеше да не си ги бяха купували тези билети.

Мама Жанет има една люта битка с Ойжо тези дни. Опитва се (горката) да замени обедното кърмене изцяло с бананова каша. Тези ѝ опити обаче не минават току така пред обиграния вече Ойжо. Но засега рундовете са гьотвере към кесим и нищо не  може да се каже със сигурност. Със сигурност може да се каже само, че занапред автоматичната пералня ще продължава да се товари.

Враждебни вихри връхлетяха тоз месец Ойжовия баща. Главната лошавост изхожда от на пръв поглед обикновена, даже банална ситуация - края на семестъра. Но ако вземем изпредвид някои знаменателни особености, ситуацията става противоречива, сиреч фатална. От едната страна на противоречието стоят обективните фактори: време, изпити, малко работа,Ойжо, мама Жанет и т.н., а от другата (по-тежката на везните) - обективния мързел и неговия носител. Борбата явно ще бъде неравна. Но понеже и защото мързелът е по-силният, имаме всичките основания да вярваме, че Ойжо и утре ще се понакендза и утре баща ѝ ще започне деня със следната весела песничка: 

                                                        "Каждьй день у нас весельй,

                                                           праздник с самого утра!" (***)

                                                                                                        :)

Към края на април 10980 г., петък

ВТОРИ БОЦ - дифтеткок

Ойжо е герой, не плаче почти съвсем. Само, дето иначе зобът ни е много. С една дума: дебелички сме си, ама набито-здрава дебелина, а не разложено-висяща тлъстина!

Боцът не влияе на сияйно-лъчезарно настроение ойжовско. На апетита също! :)

 

==април 1980 г.

Нищо особено!

==май.80 г. понеделник

 

Утре Ойжо навършва пет (5) месеца жизнен стаж. За това време счупи два рекорда: единият по килограмонаддаване, а другият - по чароизлъчване, първият си има точно измерение ( в кг.) приблизително 5 (от 2900 гр. до 7 и толкова)ч а за втория също си има единица мярка: "душогъд" (от душевен гъдел) и тя е голяма цифра (не е определена точно засега).

Певческите Ойжови данни се открояват все по-ясно и повече по количеството време на заниманието. Детето проявява характер и известна задълбоченост в тази насока. Неправилно ще бъде обаче да мислите, че Ойжончо смущава по този начин реда и спокойствието в къщата, напротив. Всички сме наелектризирано спокойни, по бреме на паузите, приятно настръхнали в очакване на следващите каденци, но за съжаление, не рядко, Ойжо в такъв момент просто заспива, за което обачени най-малко ѝ се сърдим.

"Братята по разум" около Ойжо са все още значително по-големи със зашеметяващи разлики от по шест месеца, 1 година, 2 години, дори три, а има и такива, които пък са по-малки и даже са в проект или период на създаване. Последните май са най-много, като се има предвид, че сме месец май - време тъй много възпято и в лирика, и в проза. А имаме и данни, че женската мода "се качва", от което се очаква и качване на кривата на броя на новородените в периода от след девет месеца нататък. Значи на Ойжо няма да му е самотно есента на 1986-та година, когато (по данни на ЮНЕСКО) ще постъпи в I-ви клас.

Бащински сме загрижени, обаче, за интелектуалното ниво на бъдещите съученици, Ойжови, като зад тази загриженост седи фактът, че днешните бъдещи майки и бащи (особено майки) не се задоволяват (поотделно) с една кутия поскъпнали цигари дневно и като му седнат пред телевизора, гледайки удивителното предаване "Всяка неделя", изпиват каквото са купили (най-често 3 бут. "Слънч. удар") и след това и всичко останало, каквото са намерили в къщата (имам предвид 4-ма души от всички глави на населението).Разбира се, естествено, конкретно, майка и татко Ойжови са в по-друга категория хора. Техните кирливи ризи са с по-специфичен вид кир. С една дума, чудно е, как на такива говеда-родители се е паднало такова "ангел"-дете! Последната мисъл може да се прочетена всяко едно от четирите чела на четиримата баби и дядовци. И все пак, бащата не е доказан алкохолик, нито майката - доказана истеричка. Единственото свързващо ги (тях двамата) звено, това е присъщата и на двамата любов към естествеността, в шир. и тес. смисъл. Или, с др. думи: омраза към всякакъв род пресилване, било то физическо, умствено или каквото и да е. Това, обаче, не е нещо друго, а чисто и просто собствена концепция за Естествеността. Колкото до "свързващото звено", Господ дал, все още е яко звенище и по-образно, ако небе звено, а нишка, щеше да бъде не нишка, а нещо от класа на стоманените конструкции на висящ мост. Навлезнахме в област, окупирана от мама Жанет и бързаме да се оттеглим, споделяйки, че ей сега в момента сме сами (двамата с Ойжо), като единия от нас двамата е в естественото си състояние да се прави, че не забелязва по-естественото състояние на другия, но това е естествено.

Естествено, тази естественост е родена от любовта към Естествеността, но и тя ще си има своя развръзка, която ще влети взела кой знае защо образа на мама Жанет. Всичко е въпрос на минути, които текат бавно в акомпанимента на Ойжовия алт-сопран, но развръзката ще влети скоро и неочаквано и идилията ще се сецне.

Ах, колко добре разбираме в този трепетен момент всички онези отчаяни люде, дето другите са ги нарекли писатели. Нашето разбиране е насочено само в един единствен компонент от системата "писател - тоа;етна хартия", а именно в понятието "Процес на писане", ако можем така да се изразим. Та, който ни каже, че този процес (имаме в предвид само него) не е бягство от действителността, веднага ще го контрираме с факта, че отдавна бихме луднали (пишещия), чувайки как Ойжо гласно недоволства, ако не пишехме в момента тези редове. Всичко написано тук е, или се отнася за Евгения Аврамова и ако не строгия съдник му се струва, че прекалено се отклоняваме от главната тема - то той се лъже. Просто, за сега Ежедневието на Ойжо, това е Ежедневието на майка ѝ и по-малко на баща ѝ, излишно е да споменаваме, че описвайки едното, описваме другото. Но ето, че песента на Ойжо минава в по-ярка динамика драстично и ние бързаме към обекта на Главната тема. :(

 

СЛЕД СРЕДАТА НА МАЙ. ПОНЕДЕЛНИК. 1980

 

Целият вчерашен ден бе отдаден Ойжу. Пряко, с нея се зае мама Жанет - води я на гости на единайсетавгустци. Това гостуване е породено от страх. Страхува се мама Жанет и с право. Братовчедката Катерина я нагъзи болестта морбили, която е кашлю-плюво-целуфко заразъчна. Катерина, от своя страна е половин жертва на предучилищното образование и половин на баба Денка, която не се сеща, че е болна и я води "на гости" в София (от Люлин). така или иначе обектът носещ зараза и незаразения още обект се озоваха в един момент у нас. От тук-нататък всичко е ясно. Татко Дони, също отдаде неделния ден на Ойжо. Цял ден си вади очите в банята, обграден от сложна система фотографски принадлежности и в резултат - извади 2,5 филма с Ойжо - сума си снимки, между които е и първата Ойжова, сефте снимка - на улицата, в ръцете на мама.

 Поли, Катето и Явор, бяха своевременно извозени с пригодената за случая линейка (VW-то на л. Данче) до Люлин и по този начин обекта на заразата се отдалечи в западна посока. Горкото Кате!

И в резултат от всички тези неща, вечерта, в 23:03 h имаше земетресение, а Ойжо се събуди и яде!

Ойжо е безкомпромисна личност: Като яде - яде, като не яде - не яде! Лошото в случая, е единствено това, че, като яде - яде майка си, а като не яде, не яде всичко останало. От "всичко останало", Ойжо проявява гълтателен интерес само към пръстите на ръцете си и към чаршафчето, с което е завита. Енергичното крако и ръкомахане във всички посоки на триисмерното пространство я кара да губи нищожни количества енергия, а като странични ефекти: драска себе си и околните, събаря близко стоящи предмети, събира одеала, завивки, чаршафи и т.н.

С Евгения си имаме и тази грижа, че спря да говори на околните. Вече говори само на себе си и то рядко. И тъй като, дето се вика, с раждането започва предучилищното обучение, просто това отстъпление от образователната програма може да се сравни само с отстъпление от гражданските задължения и то, представете си, тъкмо в дните, когто в София се състои I-ия конгрес на Образованието! Дано не ни създаде грижи по време на I-ия конгрес на българските бебета, а като си помисли човек, какви ли конгреси може да дойдат - лошо да ти стане!

Но ние, всички, вярваме в Ойжо и съвсем нямаме намерение да записваме тук ей-така какво ли не, та всичко ще излезе на "светла площадка", както казва леля Лена, когато гледа на кафе. Изобщо от всички мистики и окултни истории Ойжо има само хороскоп, при това той е така отегчително научен, че едва ли има някаква стойност.

Докато, все още, с Ойжо не можем да общуваме по конвенционалния начин - чрез говор, какви ли не мисли ни минават през главите относно нейния характер. Скоро мама Ж. заяви, че, видите ли, Ойжо не ни бил обичал - нас - родителите. Бил се усмихвал на мама Ж., само за това, щото тя всъщност, била "папуто". Тя, мама Ж. има и други мисли: Ойжо бил лош, зъл и проклет. Татко Д. мисли, че това са бабини диветини, но и той се чуди що за характер, аджиба, е Евгенията.

Тези (миналите) нощи, все по-често се будим и плачем. Плачем всички, понеже плаче Ойжо. Това, обаче, в сравнение с хорския плач е нищо работа! Ние сме сияйно бебе! Аферим на тези родители, дето са го сторили!

:)

Юни 1980 - неделя

 

Току - преди четири дена, Ойжо се преобърна, за сефте, сама, от "по гръбче" на "по коремче". Значи, грижите се увеличават... а това дето седи седнала - то стара работа. Всичко ѝ е хубаво на наш Ойжо, само дето все по-малко спи през деня и повече "приказва", за сметка на това.

Този месец, почти всички се уплашихме, че - щото Ойжо бил отслабнал, но нейсе, ако вземем на сериозно тези твърдения, то ще трябва да си спомним, че тя беше дебело дете и значи сега е просто нормално дете! Така, изглежда (за съж.) Ойжо ще премине 1/2 годишнината си - със съвсем нормални килограми! :)

 

18.юний.1980 Е житие и битие

 

"...Големи пиршества бяха! Три дни и три нощи; яденета; пеене; пияние,... и аз бях там и аз ядох и пих и нищо не вкусих..."

 

август 1980 г.

 

От вече, близо два месеца, наш Ойжо живее при баба си Таня и за по-голяма тържественост е взела със себе си майка и татка си.

Разбира се, в този голям и пропуснат в настоящия труд период от време, с нея се случиха много и предимно позитивни неща. Много нещо мина и през родителските глави. Периодът има две главни компоненти: Първата - "преходно-обстоятелствена (и по-маловажна) и втората, така да се каже - "Ойжо де факто" - т.е. що е Ойжо станал - при нея компонента лабаво нема, по-долу всичко ще си признаем. Ето за нагледност и диаграмата - резюме:

 Ясно е, че на този етап, отново, активна роля играе дефекализацията (при това консистенцията тук няма кой-знае какво значение) и все-пак бие на очи разликите в кривите (по предварителните данни графиката трябваше да има вид "предполагаемо развитие").

Ойжо е магаре. От сложното за произнасяне "агу" не остана и помен. Сега говори само на старо-испански: "а!-а!-а!" и "ба-би-би-ба-ба-а!" Има и такива словосъщетания: "Ай - да!"; "Да"; "Да-да-да-да-да-да-да" и др., но "Агу-то" си беше голяма работа, включваше в себе си всичко.

За сметка на това, обаче, Ойжо пролази, а от една седмица насам се изправя (на крака) съвсем самостоятелно. И понеже по думите на баба ѝ Денка била "зоон политикон", какво ли не прави за да не остане сама в стаята - плаче, реве, пищи и се самозагуцва. Тук му е мястото да кажем, че Ойжо вече съвсем не е онова кротко и спящо по цяла нощ бебе, даже съвсем. :(

 

Пък е една-ти-ми горещина, от един месец насам - пълно заеби! Ходиш си спокойно по улицата и едва си стигнал до другия ѝ край ивече си маса кила по-лек, защото си ги оставил във вид на мокри петна след себе си. И само това да беше, ами радиацията - от активното слънце? Що разводи станаха артък! Що неврони и сиво мозъчно вещество измря! И що има да става, докато се укроти пусто му и слънце.

И Ойжо се е озъбил. Още няма зъби, но така се е озъбил - остави! Реве и загуцва се - винаги щом не е на кеф. Особено след сутрешната закуска. Друго си е зимно време! :(

 

Както сме си от два дена на Симеоново, така ни в клин, ни в ръкам, Ойжо се разболя (по думите на лекарката от ангина, ма не ще да е чак това). Чак до горе пристигна баба Денка с една линейка "мерцедес" и Ойжо с мама си заминаха да се лекуват (от 39 и 7 градуса целзий) а тати остана да пази котарака Пух.

 

Тати взима от леля Поли, от Люлин кошарка за укротяване на Ойжововата "..."

 

Вчера и днес за Ойжово нещастие вали. Въпреки това, Ойжо, който, както изглежда, вече е здрав, вчера отново отиде до Симеоново - което иде да потвърди максимата "Престъпникът винаги се връща на местопрестъплението."

 Тя взе повече да спи и по-малко да яде. Сякаш изведнъж се осъзна в съвременната епоха - в която фините мадами, все пак, се ценят повече от салестите.

И наистина поотслабна наш Ойжо, с което силно разтревожи бабите си и майка си.

Всичко хубаво, ама, Ойжо се и разглези страшно! Крещи адски, само, ако майка ѝ направи две крачки към вратата, заплашвайки я, един вид, да я остави сама. Реве и при почти всички останали случки, които ѝ се случват за 24 часа. Сравнително е спокойна, само когато е изпълнена доктрината "зоон политикон", т.е., ако при нея седи на вахта поредната маймуна. 

 

Септември.1980

 

И днес е ден като ден, птичките пеят, тук-таме ги чуват, по статистика, за една секунда в света се раждат толкова и толкова деца, изпушват се тонове и се изпиват кубици...

Човечеството се е разтопило в своята идилия на Земята, защо и ние да не се разтопим в идилията си с Ойжо? Това си остава невъзможно, защото думата "идилия" предполага асоциация за нещо спокойно, тихо, кротко и излъчващо мека топлина. Ойжо, съответно, не отговаря на тази асоциация. За да бъдем в унисон с Човечеството, то съответно на нас, трябва да бушува, ври и кипи. И най-важното, трябва да му поникват зъби, а то (човечеството) се е справило вече с тази задача. Остава ни само тайната утеха, че сме индивидуалисти.

Колкото до зъбите, имаме си вече от една седмица един на разположение, пък човечеството ако ще, нека си има по 32 - негова си работа.

"...120 дни те бяха на брой,

изпълнени с врява

"Ойжови вой!..."

Гобио - гобио! Где си ти! Де са твоите благи дни... Съдбата - магесница те подмени и ни остави един единствен миг на нощно спокойствие, въпреки че и в този същия миг не сме застраховани от удар в слабините, или както днес например в сладко спящото око. Този удар (мн.ч.) е на разположение на Евгения. Тя видимо поумнява, но това осезаемо не ни топли.

Кстати, в кесията със сефтетата, вече считаме и "сефте-ортикария", кой знай защо дошла, в следствие някъв си миш-маш.

Но Ойжо не е винаги току-такъв, да не кажем лош. Един ден (когато майка ѝ беше в Червен бряг), тя се държа много-много добре. Да, но майка ѝ се върна...

Законът за Всемирната гадост повели, Ойжо да се зарази от хрема (от майка си). В резултат от хремата и две-три безсънни нощи, в очите на мама Жанет израстна още един Ойжов зъб. Без мисъл за обида, пишещият иска мимо ходом да спомене, че все още не е видял и първия Ойжов зъб, но в интерес на истината, трябва да кажем, че мама (ѝ) не смее да направи това (от чист егоистичен страх). И така, въпросът за зъбите, дали решен, или хипотетичен (няма значение) оставя следи, а те - това са километри лиги, които Ойжана-насрана оставя по, след, върху себе си и околните. В рубриката "Нови думи" цари мълчание. Скоро, обаче, опитваха да склонят Ойжо да полегне с изтърканата настойчиво-учтива фраза "няня-нюня". Ойжо светкавично се произнесе: "Айде-де!", после направи отизблъскващо движение с ръка и рече пак: "Айда-айда-а-а!" - недвусмислено несъгласие!

За другите параметри на Ойжовата дейност, а и за по-голяма раздвиженост на настоящия труд, поместваме диаграма и понеже смятаме, че тя говори много повече от хиляди думи, с нея завършваме днешната програма "Ойжознание".

(въпросната включва килограмност и злобост във вид на витална енергия и въобще енергия)

:)

Края на август 1980

Истина, с голямо "и" няма, това е стара истина, както е истина напри., че по времето на Каин, половината човечество се е състояло от убийци! Затова пък, ние, като верен и почтен биограф, си позволяваме лукса да твърдим, че има Ойжо с голямо "Е" (разликата в буквите отива за сметка на фобията на скептиците от идващите факти). Нашето голямо "Е" е едно мъничко кълбовидно мълнийче, което не се разхожда преди, след или по време на буря из полето, а из стаята, върху собствените си четири мълниеносни крачета. Заедно с разхождането, тя извършва и някои други дейности. с което дава признаци за наполеоновия синдром, като напр. отделяне на какво ли не - от сополи до инертни газове, от едни ми ти там ноздри и гъзове. Хубаво щеше да ѝ бъде на недоизплатената автоматична пералня, ако въпросът с отделянето стоеше само така, щеше да си кюти и да си бездейства.

Ойжо - "не гобио - не гобио", реве сутрин с рева на бенгалския тигър, не толкова заплашително, но още по-силно. На цялото семейство тя е най-мила и скъпа, кога е в дрямка. Иначе нагъваме бисквити (които са калорична храна) по цял ден, а пък ей-на, защо не дебелеело детенце! И на мен да ми дават преди всяко ядене по 1 швейц. шоколад - да пукна, ако надебелея. Само че, само си чеша езика, защото майстора със швейц. шоколадите отдавна не е минавал по нашата улица. :(

Октомври.1980 г. - неделя

Измина още един месец...

Ойжо е на десет месеца с косуречками. Кюфте-човек, с два зъба (от долу на горе).

Петък

А пък днес, понеже въпросът със забравянето на тати (който се счупи да свири заради глупавия конкурс в Оперетата), същият вече относително няма работа, та заедно с Ойжо беше в парка, при патките, докато в същото време на мама я ѝ даваха последната заплата, я не, а както се оказа по-късно-почти. Тя (Ойжо), както и по-преди това се е вече случвало, докато мама липсваше, беше много добро дете и съответно - веднага стана почти лошо, щом се появи мама. В същото време, тати, който страда от недоизживяно детство (в което липсват многоизядени шоколади) си купи два марципана. Интересното е, че не ги изяде, а ги раздаде, къде на Ойжо, къде на Бобей. С това детството му продължава да си стои неизживяно. Затова, пък, Ойжо сладко си хапна марципанова хартийка и станиол.

Ноември.1980.вторник

Този месец е единадесетият, за календара и за наш Ойжо-бойжо. Специално нейният вече свърши, така че, специално тази година, на Ойжо е предоставена такава една възможност - със своите месеци да изпреварва с 20-на дена календара. Разликата м/у понятията е ясна: календарът скоро ще си започне отново да се върти от "едно", а Ойжо, това "едно" вече ще го е навъртяла и ще занавърти "две".

Обаче, с изпълнението на план-графика сме зле. По всички точки, с изкл. на "интелигентност" и "чаровност", не правим почти нищо. Какво е налице?

1. Два (единствени) зъба

Какво липсва на лицето?

1. вървеж (ходене)

2. частично възпитание - шуми след събуждане нощно време, а и през останалото

3. други неща... Иначе сричковото дело е в ход. Лампи, кукли, зайци, прасчовци и др., Ойжо разпознава светкавично в тълпата, а и ги сочи с пръст. Нищо не значи за Ойжо-бойжо да изяде 1/4 сапун, дезодорант или пакетче краве масло, пък и в тази си дейност не среща съпротива от обилно радващата ѝ се майка.

Едната от двете ѝ лели - Пешо, вчера за I-ви път стана на 23 г. Честито! Ойжо, обаче, нищо не счупи, не разля и не се дра сърцераздирателно, с което "опропасти" деня на леля си, в смисъл, че не му придаде по този начин неповторимост. Останалите присъстващи бяха вече доста пораснали хора и такова нещо не им бе по силите. Още повече, че самата леля същата тази нощ беше на работа, както винаги в "корпуса за бързо реагиране".

Сега е 8:40 ч. сутринта - Ойж & мам are sleeping.

Сега - сега, Ойжо ще се събуди и перото ни ще трепне и ще спре... :)

Събота

Те тази беше седмицата на "сефте-ойжовото" прохождане. Трудно ми е да разбера, анджък, защо толкова зор у изписаните на първата страница хора, по това прохождане. Зор, защо не прохожда, а лази. Лази и не прохожда, защото има пипе човека! Всички знамнателни (и тревиални всъщност) явления от този род в човешката биография - колкото по-късно, един индивид тръгне на училище, толкова (точ.) по -късно ще го свърши и т. по-къс. ще започне да работи... ... ...

И така, това правило остава валидно и по отношение на самия КРАЙ - по-късно да се ожени; остарее, оглупее и т.н.

Явно, Ойжо, интуитивно напипва верния път, с което още веднъж подчертава, че е дъщеря на баща си).

 С план-графика по яденето я няма хич, да се чуди човек, как я пълни през два дни тази пералня (с което е дъщеря на майка си). "Рънътъ праи бурбътъ!" - твърдение невярно. "Ку я праеше..." Или "Ку съ бориш, значи си ял... Но не и Евгенията, която цялата е една борба, тигър в агнешка кожа и т.н., пък ни иде!ь

Е, има и случаи на мимолетно преяждане и ситост, но това и с майка ѝ даже се случва.

Неделя

Оля се Ойжов тати-барабати, забрави да снима я на фотография, ей! Но и на него не му е леко тоз месец, пак се наложи да посвири доста; и в ДМТ и за категоризация и за изпит по пиано и въобще... ако не му беше работата - да е пукнал.

Декември-1980 г.

Събота-Неделя

Тук ще става дума за рожденияТ ден на Евгения, т.е. за вчерашните събития.

Всички ние, от училищната скамейка знаем, че рождения ден е нещо велико (въперки, че е течение на годините тази величавост под натиска на прозата избледнява все повече и повече). Кои е този човек, който е бил малък и не е смятал собствения си рожден ден за велик. Самият ден е велик! - това си е така и по тази проста причина, че ако не съществуваше - всички останали дни също нямаше да съществуват. Така че, по-себеутвърждаваща дата в живота не може да съществува. Жалкото е, че хората навършили 20 години, започват да не ѝ обръщат внимание и то главно тези, които имат грижи (а те са истинските хора).

Евгения няма 20 години, а една, но пък има грижи. За грижите си, въпреки че тя самата тя няма и хабер, се грижат околните, но отва не обезмисля казаното...

Вчера; в декември, когато всички ние живеехме под знака на стрелеца; приблизително 9 часа сутринта, Ойжо направи, завърши първия си цял кръг около слънцето.

Тогава бе изв. и т.нар. "Прощапулник", Ойжо, след гердана, се хваща за "Болести по рибите" (1 от авт. е баба Денка)

Слънцето нехае за Ойжо, но и тя, като се видят примижава... Засега са квит... зимно бебе, дреме му за слънцето! 

"Годинясването" на Евгения почти-почти съвпадна с прохождането ѝ (За прохождането съм се спрял в по-предните глави), което съвпадение има предимно финансов ефект (положителен); защото тържеството "прощапулник" се вмести в празничната вечер; ами ако Ойжо бе проходила 2-3 месеца по-рано? Всъщност въпросителната тук е излишна, защото къде ти(!) тея дейни баби в никакъв случай нямаше да оставят "работата" да се потули. Естествено, Ние, като пръв биограф на Евгения, бихме представлявали кръгла нула, акопропуснехме да овековечим този момент: Ойжо взе гердан (1.) и книга (2)(Болести по рибите I-во издание). В разискването по избора стана дума за какво ли не, но не и за връзката м/у двата предмета - трудничко е, тази връзка предоставям за разгадаване на по-еродиран писател. Само ми се ще да вметна, че ако ѝ беше предоставено повечко време, Ойжо щеше да "избере" всичките неща, оставени върху одеалото, но явно в обичая времето не е регламентирано.

    На празника, в качеството на "еш" (по трагични причини) присъстваше само едно лице - Боби (съкр. Боян). Трагичното се отнася до останалите "ешове", които в целокупната си цялост се изпоразболяха: Ивата, Явор, Кати (която се поболя вирусно), което бе провокирано от напикаване) Нищо! По скалата на Рихтер, Боби е земетресение от 10-та степен, което значи, че като компаньон се равнява на десет себеподобни (да не му е уроки!). Ако не Ни изневерява паметта, на този ден, преди 1 година бяхме земетресение извън познатите на науката скали. Рожденият ден, като понятие, е в категорията на фойерверките, та на нас като на "прост повествовател на събития и факти" е поставена (сиреч) за дача, като да се изкачим на Монт Еверест без кислороден апарат. Ние можем, съвсем по простосмъртному, да кажем с думи прости, че беше весело и "жизнерадостно" (което си е в синхрон с държавната политика).

    Самата Евгения - същество чаровно и обично -;, ако трябва да сме обективни, не знаеше, че става  (навършва) на една годинка, пък и за какво ѝ е.

    Ако осъзнаваше:... ще стане на 17 години и ще разправя на приятелите си - "Аз, като станах на една година..."... и те като се засмеят...

    Във всеки случай, Ойжо с нищо не даде да се разбере, че е център на вниманието. Танцува, пя, пи и се весели като всички останали, нищо повече.

    Евала!

    Рожееният ден беше тежък ден: за тези, които бяха решили: 1. да не дебелеят повече и 2. които бяха решили да не пият повече.

    Ойжо не влиза в сметката, тя е 79-ти набор.

    В графата "клюки" засега няма какво да впишем, освен, че Ойжо получи "скафандър", чорапи и к'во ли не от Швейцария, където Баба ѝ и леля ѝ и по-точно гъ-тата им видяха път (подаръците са от любов, а не от гъ-тата, както зле може да се изтълкува). А други подаръци също имаше... :)

 *имаме в предвид: свяко Атанас, леля Вяра, Ники, Краси, леля Данче, Росен, гаджето му, Ясен, Цеца, Боби, дядо Петко, дядо Женя, баба Таня, баба Денка, леля Пешо, татко, мама и тези, които не можаха да дойдат.

            Средата на декември 1980 г.

                    вторник

    Както се знаеше предварително, след рожден ден 1 идва рожден ден 2, който също бе рожден ден на Ойжо, с други гости и на "11 август"...

    След това беше *-ми декември. На този ден има кръстена улица в студентското градче, където бащата на Ойжо не живее, но пък е студент, та Жанет, Нели, Божко и той, в компанията на две кралици изпратиха и този ден.

    ... Трудни дни... като за отрудени хора... (тези хора също са трудни). В този (имам в предвид от 7-ми насам) период, стана ясно, че тати ще постъпи на работа в ДМТ от 01.01.1981 г. (ако няма сифилис) - на което Ойжо много и дълго се смя. :) 

 

            Средата на декември 1980

 

    Ойжо си има четвърти (fourth) зъб! Освен това ще си има и братче (или сестричка). Това бе решено днес - главно от мама Жанет (защото татко Донко си е пикал в крачола... и няма нищо против и цяла детска градинка). ?-ът "To be or not to be" все пак го имаше. Всъщност целият човешки живот може да се "разгледа" в такъв аспект, т.е. като наниз от действия, станали  вследствие на даден избор. Ето напр. к'во: пред Ойжо стоят две перспективи, от които ще избере една: 1. Да бръкне в саксията и да си похапне пръст и 2. да вземе една чаша (днес) и да си поиграе с нея, т.е. да я счупи... и тя избира второто. Къде по-лесно стоят нещата при по-големите хора напр. татко ѝ: Можел е да стане к'ъв ли не и е избирал, та накрая станал ник'в, т.е. музикант. А това са примери все с важни неща. ИЗБОРЪТ лежи в основата на всяка волева дейност (напр. голямата нужда). Избираме нещото, после му избираме и време и к'во ли не около него. Даже още, като се събудим сутрин - веднага сме изправени пред дилема: дали въобще да станем от леглото днес, или въобще да си лежим (точно в решението на този проблем е разковничето за всички неврози и психопатии - станеш ли, идват и те - оставаш да лежиш - а изнервѝ се, ако можеш!)

 

            Началото на януари 1981

 

    Ето, че чак на тази дата стана като възможно да се продължи писането настояще. Пък не е без причина мълчанието наше. Освен това, субектът, де пише (писанието), нема дълго време непосредствен контакт със субекта. (Не чак "непосредствен", ами по-скоро непрекъснат).

    ... Бяхме заети.

    Това обаче, не значи, че нямаме наблюения върху Ойжо-бойжо. Напротив! Страничният наблюдател в шаха по-добре "следи" хода на играта...

    Общо взето, от крилатите ракети "Пършинг" насам, Ойжо прогресивно глезарее. (т.е. разглезва се).

    На стремежите отново да разпали студената война, Ойжо противопоставя "горещия" си поглед върху живота. Този ѝ поглед започна вече да разпознава все повече и повече джунджурии и околни условности! Не става дума, че може да покаже собственоръчно колко голяма ще порасне, или на колкое годинки, а става дума, че както си цъка биологичният часовник, така ставаме свидетели на едно ойжочовечване. Трябва да се спомене, че Ойжо с един гениален жест (на ръката) прати майка си точно в този кръг (вид) хора, към които принадлежи. И разбира се, че веднага я сполетя участта на втория вид гении (б.а. - приживе непризнати), - мама каза - "Случайност"

    О! Повсемирна посредственост и семплост! Ти потъпкваш всеки опит на душатада се възвиси! каква ти случайност! Тук мозъкът има думата! както и да е, мъдрецът бе казал: "На този свят всичко се връща" (б.а.: в см. може и Ойжо някой ден да има гениална щерка).

    От мързел ще си спестим начертаването на ойжоговорната графика, като вместо това, чисто и просто, само мимоходом ще съобщим факта, че лаем. Лаем верно и високо в класацията "1 от 5" пребити кучета. В раздел "асоциации" имаме важна новина относно "Лека нощ, деца": тати я свири на китарата, а Ойжо я търси в телевизора.

    Първото посрещане на Новата година бе за Ойжо една мимолетна наслада от липсата на мама и татко и едно тихо и спокойно утвърждение на стария "семеен" принцип. Колкото до мама и татко, те утвърдиха "гюрултаджийския" принцип на масовото масово (б.а.: около маса) посрещане, т.е. многолюдното семионовско напиване.

    Ние сме лош илюстратор на събития и факти и като такъв хич и не прехвърляме по-раншните страници. Затова ще получим извинение, ако това, което сега ще изложим, вече сме го написали, нали? И така-а-а, ... Имало едно време едномомиченце, което, обаче майка му и баща му не го били намерили в зелката в градината, а им се родило по сложен био-акушеро-гинекологичен начин (след отегчителен деветмесечен без малко престой в утробата майчина). То притежавало всички приказни, неземни и земни компоненти, съставящи поетичното название социалистическо дете. И понеже още с раждането си (му), специалистите обърнали внимание на показанията на оня осциолограф, дето съобщавал наличие на благородство в погледа на новороденото, та, майка му така и го кръстила - Евгения (б.а.: транскрипция от "благородна"). Евгения не била обикновено дете. Тя чисто и просто била една еманация на кротост и англеостност. Баща ѝ и майка ѝ били бедни и прости хорица: майка ѝ била вече дипломиран строителен инжинер, а баща ѝ още недоскалъпен музикант. Те с мъка съединявали двата края и така... без да му се види края. Труден им бил животът, още повече, като се инало в предвид, че Евгения не растяла с часове, както му е редно на приказките, с което пък не станала утеха на старините им. Един ден, така се случило календарът, който седял окачен на стената в къичката им, оживял и проговорил с човешки думи ха от сутрин до вечер кахърещата се евгениева майка и казал: "Не сполучихте вие с Евгения, защото не я потърсихте о'времи в зелката в градината, с което прекъснахте нишката на хипернулевопространствената приказност и от живота в приказка се озовахте в живота в проза. Но ти не тъжи, има вълшебен начин нещата да отидат на местата си. Аз ще ти го кажа, само че ти добре внимавай и добре запомни какво ще ти кажа сега, защотосекундите, в които мога да говоря с човешки глас изтичат. Слушай! Нека евгениевата баба Денка да отиде на големия пазар в големия град и да купи една вълшебна жаба. Като я купи, да я занесе у тях си и по пълнолуние да изрече следните вълшебни заклинания: "спрематуриноза-барамбоза" и ти ще видиш, че на другия ден в главата ти ще натежее една магия. За кратко време (това го изисква законът на тази магия) ти ще се превърнеш във вещица и ще бълваш змейове и гущери, а очите ти ще хвърчат светкавици върху мъж ти. Него ще го пази добрата магия от същата тази (твоя) магия - понеже са омешани в диалектично цяло. Точно преди до края на годината от този ден нататък да останат три месеца, на бял свят ще се появи нещото, което всъщност е "вълшебният начин", който знам. Но моето време изтече, чакат ме други "оплели конците", сбогом!" И календарът онемял. Защурала се евгениевата майка, завайкала се, не ѝ било идвало до главата с магии да се ззанимава и да става (за кратко време) вещица. Но нейсе, послушала тя вълшебния календар и... и... станало к'вото станало. Но за това - утре. :)

 

                Края на януари 1981

                четвъртък

                (Днес не е утре)

 

    Затова пък, Ойжо с мама и тати, днес му удари едно "спане ала променадтъ". А вън е зима и както се пише в книгите - има много и пухкав сняг и лют студ и снежни пъртини и други разни зимъвости. Пък вали, вали, се не спира, се създра, се оля. Снегът на спомена вали, когато луната изплюва, но такъв "дълъг" сняг не е скоро имало. И Ойжо, все си в къщи седи, щот'е дено-дено.

  

                Края на февруари 1981 - понеделник

 

     Евгения е самата лошавост. Хвърли на майка си портмонето с 35-те кинта в него баш. То иначе нищо, обаче майка ѝ го това не вижда и от тук нататък няма портмоне, няма кинти! Освен това не заспива цял следобед. Кисела е (100 степени по скалата на киселите краставици и джанки).

    По-онзи ден се дипломирах - последен държавен изпит (камерна музика) и Евгения вече има изцяло висшисти родители. В комисията бяха: Палиев; Ема Божинова и Димо Димов от "к-т Димов". Вечерта се понаметахме у Марио, та на другия ден (21-ви) изключително лежах, с изключение на вечерта, когато заедно с Ойжо и Жанет - тримата, отидохме на приема-вечеря, даден(а) от майка ми по повод повода. Освен нас бяха още: т. Петко; т. Евгени; м. Денка; л. Поли; Катето; ч. Тошо & л. Анче; Ники - Краси & Ивата. И понеже банкетът (а, и леля Данче), бе изцяло в моя чест, ще ми се дебело да подчертая, че на банкета присъстваха само тези хора, написах имената на всички присъстващи. На 21.02, на моя Светльо му се роди син (отново) - Румен, поради което пък пихме снощи у тях, въпреки че бях на работа в скапаната оперета. От това, Евгения пострада косвено - пряко, събужда се (на Л.К.) - няма ни, шляпа и право при дядо и баба, но нали сънена, не ги разпознава и вой - до небето, както и я заварихме към 0 ч. и 40 мин., та 1 час успокойки, та така.

    Днес пък номерът с портмонето. Добре по не, че извадих от канцеларията на консерв. тапия, че съм завършил, та на 20-ти април да получа нормална заплата, а на Божилова (секретарката) ѝ занесъх 1 кутия фини млечни.

    Вчера на Л.К. следобед дойде моят Емо, та си полафихме и му върнах 2 касетки, от които едната изобщо бях забравил да я слушам.

    От 1-ви март смятаме с Жанет да отидем "някъде" за 9 дена на почивка, която е наложителна и за двама ни (според мен). Дано!

 

                Средата на март 1981, Събота

 

    Днес Катето - на Ойжо братовчедката, има рожден ден. Става на осем. Ойжо пък, стана на 1 г. и 3 месеца. Само че мама ѝ и татко ѝ бяха избягали от нея. Бяха се покатерили чак на планината Витоша.

    Там бяхме от 1-ви до 9-ти март - от неделя до понеделник. Петко ни заведе на х. "Планинарска песен" - първият бивак, който обаче заплашваше да бъде и последен... Заминаването на почивка, пък, имаше дълга предистория, като нещата общо взето се въртяха около две зазъбици: кой ще гледа Ойжо и отгде пари. Ойжовата баба Татяна стори всичко що ѝ силите позволиха - намери карти за хубави по-хубави места напр. на Боровец. Тази инициатива силно се удари в "назлънд-момента" на Жанет, понеже парите за на във там бяха доста (Въпреки, че при всички случаи ние пари нямаше да даваме). Майка ми също намери хубави възможни места (напр. в Родопите): там пък щеше да трябва да си готвим сами... Отпадна. Баща ми уреди да отидем с карти за 15 дена в поч. станция на държ. съвет в Банкя - според мен опитмален вариант, но Жанет не пропусна да наложи "вето", с което искаше да покаже доколко още не е станала пенсионерка, как в жилите ѝ кипи и се друска младежки устрем, въобще стана ясно, че не знаем какво искаме. Палмата на първенството по "загриженост" пак хвана в ръцете си Петко и ей ни на, при Боре и Ани, седим, хората са уморени от неделната работа, аз съм махмурлия от уиски. Запиваме цял следобед. Хижата ("Планинарска песен") е може би най-новата на Витоша - с алпийски покрив - "баба Яга". Отоплява се (главно) с два грамадникалорифера.

    Когато пристигнахме (приблизително 12:20 ч.), в хижата обядваха събраните на "семинар" диригенти на самодейните хорове в Б-я. По този повод (19.март.1981 г. четвъртък - продължение) хижата не приемаше туристи, въпреки изгодния бизнес с шкембе-чорбата на Боре. Въпреки всичко, от 13:30 ч. нататък, Боре широко бе отворил врати за нещастните туристи, през което време ние пък успяхме да отидем до "Кумата", където пък жулнахме по един т.мар. борш и отново се върнахме в "Пл./ска песен", където пък, както по-горе вече споменах, се запихме.

    Останахме да спим в съседната х. "Борова гора" - подвалстна на Боре и Ани. Както се оказа няколко дена по-късно, там, освен нас, имаше и една мишка, която ни отвори среднощни ядове.

    На другата сутрин "хванахме гората" - аз и Жанет, и с препоръчително писмо от Ани се запътихме по пътечките витошки към "Звездица". И понеже не знаехме като къде се намира, пътеката ни се стори безкрайна, още повече на мен, понеже носех червения сак (от количката) и черния (моята сгъваема чантичка от Германия), което ни беше багажът.

    Нейсе, стигнахме при Трайчо и жена му - Фаня. Те ни настаниха в мазето - в бившата "гладална" - в "Звездица" имаше много деца! - дошли на районни у-щни състезания. 2-3 пъти слизахме до "Златните мостове". Качихме се и на "Черни връх". Времето на 3-ти и 4-ти март беше много лошо, а през останалите дни - слънчево.

    Чак на 8-ми срещу 9-ти (последният ни ден), "Звездица" опустя.. Бяхме "почти" сами, освен нас: едно момче и две момичета. Плюс тях синът на Трайчо - Любчо и още едно момче - внук на едно лелче от персонала, а персоналът празнуваше 8-ми март на някаква друга хижа. Сглоби се компания около 1 бут. ч. вино и 1 бут. "Слънчев удар".

    На другия ден (09.03.), към 17:30 ч. заслизахме към София аз, Жанет и вътрешният Любчо-проектокитарист.

    Сега си ходя на работа в Оперетата.

    Като се върнахме, Ойжо беше позаслабнал.

    Сега е надебеляла. Довечера съм на работа - "Бочко". Имам да занеса на "11-ти авг." пелените, да се избръсна, м. Таня почти не ми говори понеже Жанет ѝ казала разни работи, които аз съм казал, пък и за какво съм ги казал и аз  - идиот.

                Към края на март 1981 - неделя

    Тези дни Ойжо - Жожо пикае на разсипия. Освен това, в гащите си. Че си е пикала в крачола - това ясно, но явлението взе застрашителни размери, страх ме е да не прегори нещо в пералнята. Вадим два зъба, пък изглежда и понастинахме малце, не знам, по въпроса има по-компетентни хора.

    Довечера ще идват у нас д. Женьо & Елка & домочадие на банкетогости, нали се дипломирах...

    От вчера, та чак до другия петък не съм на работа - Божа работа - кеф. По този случай, с Жанет сме намислили да се юрнем + бебе, на вилата, ако е хубаво времето. Заедно с това се мъча да задвижа въпроса с "Москвича", който въпрос (като Ойжо) си е пикал в крачола - колата седи на "Н. Павлович" от миналото лято, когато му се пресече маслото и вероятно има маса изпотрошени джунджурии из двигателя. Дано стане нещо с тая пущина.

    Ойжо освен, че се напикава, видимо поумнява, в сферата на действията, иначе в областта на разговорната реч е затънала в блатото на скимученето. По цяла нощ се катери, или прескача майка си, пък и по мене понякога и кърка сума си кисело мляко или сок - това лошо! Сигурно от там иде и това активно отделяне.

                Края на март 1981. Понеделник

    По закона за всемирната гадост миналата седмица съвсем не останах без работа, нито пък ние, троицата - отидохме на вилата. Естествено, по силата на същия закон излезнаха репетиции в ДМТ и с бандата, с която свиря (засега само репетираме) в момента. Освен това, както всеки м. март досега, така и този, отново е "зъбат", т.е. "ветровито-студено-топло-дъждовен"! Това - за лично успокоение. Сега в ДМТ репетирахме "Непростената нощ" (унг.) - за "малка сцена" (7 души оркестър - 2 ударни), но от утре, заедно с това ще се репетира и "Нощ във Венеция" - плътно - целия следващ месец.

    Добре все-пак, че сезонът ще свърши някъде юни.

    Жожо е маскара, неизменно пикаеща и кензаща в гащите си! От гърнето бяга, като Дявол - от тамян.

                Началото на април 1981. Събота

    Вчера СИ ВЗЕХ ДИПЛОМАТА. Именно "си я взех", защото не ми я ВРЪЧИХА. Изобщо плътна липса или намек за (на) тържественост, точно покритие с изикванията за "гонене на тапия". Секретарката (Божилова) ни прати да вземем бележки от библиотеката, че не дължим имущества и след това срещу подпис ни ги подаде (дипломите), като при това в канцеларията беше вавилонско стълпотворение от даскали без работа със съответната брътня. Всъщност, всичко стана стана почти случайно, понеже целта за деня беше да дадем в "учебна служба" тапиите от ДМТ - във връзка с разпределението и да вземем паричната награда за дипломирането "от раз" (55 лв.). Купих 2 к. "ф. млечни" и 1 бут. "Столичная" (която се намира по магазините заради течащият 12 к-с на БКП) и снощи, след "Грамадата" (в която свиря тимпани) приблизително в 11 ч.=23 ч. с Духчо си пийнахме малко.

    Така протече великият ден на връчване тапията.

                Сряда

    Евгения "говори" усилено: "Абръ-дъди-бр-бръ...мън-ммъ-мнън-ммъ... мммами-ммамм.", което точно означава, че, един вид, много мрази да седи на гърне. Щом чуе "гърненце", бяга от кухнята (където е много интересно) и застава в хола - зад вратата, в което пък време вече е напикана, ако не и нещо повече. За сметка на всичко "не по правилата", вечер, пък и по всяко време, заедно с л. Петя - двете правят "обратен" мост, т.е. челна стойка с най-висока точка - дупе. Показателно е обаче, че не акробатиката седи в центъра на съзнанието ѝ (не се отнася за л. Пешо), а да речем "сутрешното гиздене". Засега с гердан, а утре?

    Пак се налага да цитирам поетите, които казват "Навън разцъфва пролетта...", която, (настрана поетиката), си е баш шантав сезон, или както казват англичаните "...it is a bad one!" и не, че кой знай к'во, ами ако вървиш срещу слънцето - това значи отпред да си на грил, който не се върти, а понеже непременно ще духа и ти непременно ще се потиш, задната ти половина се облива в пот, но и липсва "предната" топлина, духа ѝ и т.н. и "жива болест". Според мен до ден днешен не се е родил тойзи моделиер, който да надене усмирителна риза на пролетта, а и на късната есен донякъде. Няма друг сезон, през който толкова да се чудиш какво да си облечеш и каквото и да облечеш, все да не си в ред. Сигурен съм, че пролетта е набедена да бъде сезонът нс любовта само и само поради гореизложените причини. Защото през останалите сезони или си облечен с една и съща дреха цял ден, или си съответно без нея, но твърдо, а сега иди ми-дойди ми си сменяш през час-два дрехите, от което отново печелят пак жените, които по този начин се и реализират напълно. както е казал Shakespeare "жената е същество, което се облича, дърдори и съблича", а през пролетта това им определение се покрива с действителността напълно, и затова последната е "love season". Пък е и сезонът на всички видове хреми и настинки.

    Към края на април 1981, петък

 

    Много работа, много нещо - тези двете последни седмици. Ойжо сереопишкае пак там - в гащите си. Понеже се роди в консуматорско общество, най-ясно произнася думата "дай!" (с удивителната). Още казва думата "мамама" и "татита". Обаче в ориентацията няма геле "Къде е мама?; Къде е тати? и така по номенклатурата - езичето; главичката; крачетата. Тия дни, обаче лигоотделяме обилно и от опит се знае, че ще следва нова серия зъби. Това явление е съчетано с полубодърстване и като се има предвид, че парното го спряха, а напикаването - не, и че мама е "нервничка" - всичко това дава една широка пасторално-идилична мелодия.

    Средата на септември 1981, сряда

    Хвърлям поглед две страници назад и установявам факта, че ей този дневник не е отварян близо 1/2 година. Един момент само, да си спомня какво ставаше през това време...

    Обещавам утре да направя основна справка с личния си календчар (и) въпреки, че той е зает главно от комерчески дела) да въведа порядък тук.

    Естествено, главното събитие е

        (рождението)

    Раждането на Филип - Донков - Аврамов, което се извърши (с дейната помощ на майка му) на .. Юли (юлий) 1981 г. в град София, във високото здание на "А-Г"-ето (Александровата б-ца).

    Филип (2.50 кг) бе замислен като "правителствено" дете , но ремонтни дела в отделението там му попречиха, мъ ней-се!

     Бе нормално горещо лято. "Татко му" (-аз) свирех и танцувах (степ) на вилата и Славка (на Снежа майка ѝ) в 10:30 сутринта ми каза:

– Доньо-оо-!

– Оу!

– До-о-ньо, беЮ

– Оу!

– Имаш си момченце!

Некой септември 1981, неделя

    Пък аз се там намирах не случайно. "Правех" първата редакция на "номерът", като едновременно набавях инвентар. Той струва в твърда българска валута = 950 лв - 700 от тях бяха от баща ми и възпо-връщането им е нале-пред-стоящо. Така че, мегданът - да ме перманентно боли глава, е изметен веч.

    Филип е ревлив мъж.

    Евгения е ревлива кълбовидна мълния.

    Инвентарът включва - "инструмента" на Васко Димано" (рамката + направата - аз; Гугов; Емо Маринков); китара; банджо (30 лв - от ученика ми Виктор): степ (Стефан - на Пламен баща му): ксилофон (250 лв от Никола Николов); вибрафон; фуния с мундщук: барабани - "печка" (идея - Палиев); гюведжета; шише; паници; тигани; чанове ('110-общо = 88 лв.) и още работи, за които ще се наложи превръщането на настоящия дневник в инвентарна книга на ЦРУ...

                                                        . . . 

                                други вести about our past time this summer

    Двадесетина дена след раждането вси се качихме с taxi до Симеоново и се там локализирахме за 1 1/2 месец - който спейс оф тайм - свърши наложително на 10.09. - щом тръгнах на работа в ДМТ (впрочем, за тази службица съм "разпределен" от 09.09.1981) - на самото разпределенийце забравих да отида!

        Филип смуче биберон.

        Евгения - бонбон!

                                        :(

    Следващият ден, 1981 г. понеделник

    Комисията, която пристигна вкъщи - за да види и чуе нномера, намери последния за "тежък" откъм инвентар; добър за TV-та и цирка и невъзможен за бар.

    Същият ден (28 юли) след нея комисия (пак у нас) идва певецът Васил Найденов. Васко - "синевата", "кецът" и т.н. - за да ме цани и уж се навихме, пък се повече не появи.

    На вилата (както аз очаквах) нямаше грешка. М/у/др/то сега - събота и неделя, Жожо пак беше горе с баба си Денка.

    During тамошния ни престой имахме в едно или друго време следните персони: т. & м.; тП; мТ; Пешо; Поли: Катето; Емо & Божо (2 пъти): Пиньо & дъщеря:л Данче и май т'ва са всичките.

    Сафарито - в този спейс от тайм се много изложи, главно чупи. Бирата - също се лея, ама по-малце от the past година. Моят Божко - Нели, всецяло го нема - Италиано - к'во да се пра'и.

    Вчера - Москвичът бил свършен с неговите хю:дж повреди, и закаран навъв вилата от Хари и татко. Всичката репарация коства 300 кесияени лева. Според мен т'ва нищо не е.

    Най-"по"-то в този кейс е, че вече фамилията ще бъде пру:д с факта, че има вна разположение'мвтамобил (Щот' няма му се плати данъкътъ за т-няня година, я!).

    Вътре, в гаража, пък, се намирва още 1 'мвтомобил - на л. Данче, който по-рано туй лято бе цапнат здраво от 1 приятел Ванюв, което събитие само по с/си също би тр/ло да влезе ф'връхните точки на събитията от this summer. Само че аз не бях оче-присъствец на тая мачкня и не мога да се позова на добре понавъфизплашенките потърпевши, пък и фактът, че остнаха ф' краяна кр/та живи - обезмисля всеки клюкарски интерест.

    Шкафчетата, едно от които за мен, бяха купени от Жанет и довлачени мною. Са хубави, но ми е недостатъчен (моя) (впр. както ми са недостатъчни мн. др. напр. финикийски общовалидни).

    КРАЯТ НА СЕЗОНА (миналя) дадоха ни заплатите за 3 месеца внапред (510 лв.)

    На 10.09'81 правихме (пак) запис в театъра на н. армия (50 лв.)

    Любчо - ученикът ми (пратен от Палиев) го скъсаха за института - учих го тимпани, другият ученик има с мен само два урока, като ми аврече глухите палки за тимпани. Пък Виктор, който ми бе пратен от арфистката - Амира - продължава да идва.

    Взимам по 5 лв!

    Септември '81 (събота)

    След по-онзиденшните преговори с Васил Иванов (цигулар музиколог при маршрутни хотели - приятел на ч. Женьо; жена му е била барабар с баща ми в Париж и са му търсили струни и т.н.) се стигна до там, че взех от Андрей (Жанетин) 15 лв. и след като ги внесох по сметка, се явих пред Мутафова с молба-формуляр. От миналата година имам категория "солист-водач", но не е  там работата. Сега - октомври, ще се явявам за "артистична" категория със скапания си номер. Целта е заплащането (евентуално) да бъде с "човешки лик" - явява се една разлика къмто 20 лв. Това си е 100% "рибата в реката...", но нейсе.

    ФИЛИП: спи през деня; "гука" (този месец на два месеца), нощно (вечер) до 24 часа се държи неприлично.

    Евгения: снощи повърна при приспиването.

    Жанет: хремава, с диария и други разстройства.

    ОБЩО: спим,както следва: Жожо - Аз - Духчо - Филип (върху малка маса до спалнята)

    * Жожо избягва да употребява собствения си креват - той е своего рода "депо" за пелени, гащи и фланелки.

    От време на време Жожо прави тур между двете музикални кутийки и ги навива. Едната си е точно "кутийка" (4 лв.), а другото е "пиле" (от т.Петко за и по повод Филип), което мърда криле и очи и свири!

    Жожо все така си се серонапикава, само че по-рядко. Вече използва гърнето (от време на време и много рядко по собствено желание).

    Духчо: още от летния престой на вилата има неволи с мъдреци и кариеси (моите си траят).

    Сега съм на Л.К.43 и ще "тропам степ" + нещо вибрафон или кой знае - мъгла мие.

    ОЧАКВАМ - в понеделник да ме потърси човекът напомощника на Росецки - който пък е помощник на началника на арт-програмите на "Б. Турист" - та той бил "пекън" в бранша и може би би ми бил-би помогнал (Данчо).

Септември '81 *неделя*

    Снощи в 00:00 часа върнаха нормалното време, което значи, че сега вместо два е един часа (по обед).

    Пак снощи, на "11 авг." бяха Росен with гадже - което приспа Филип.

    Днес станах в 6:00 часа (ново). Прах. В 11 часа - чуках маракасите на "Чарли". И отново съм на "Л.К.". Понеже вчера взех 105 лв. - премиални - сега имам 70 лв.; 1 Marlboro; 1 Havana (9 лв.); 1 троен фиш; 15 лв. за Андрей (от назаем). И толкоз. :(