2023

Време е за обзора на 2023. Преди ги правех тея неща около рождения си ден - за да ми остава после време за голямото празнуване на разните там слънцестояния и равноденствия и прочието светци и мъченици. Стана 10 часа, а аз още цикля с анимациите, които искам да изгледам и мислите, които искам да разкарам. За мен лично 23-та, което е между другото числото и годишнината, които си обичам, започна с глупости, разочарования, отчаяние и все такива приятни неща, но за щастие не продължи много дълго в този дух. Не, че не продължи да витае във въздуха около мен, но се правех, че не го виждам. Около Нова година, по-точно около Коледа, ми се появи един кадър от Зеленото движение, да ме бъзика да работим заедно. Предполагам имаше връзка с това, че през декември имаха някакво катастрофално събрание в Търново, на което исках да отида, но не можах да събера достатъчно хъс - техните събрания в моята глава се свързват с много говорене на теми, които не са свързани с проблема, който трябва да решат, с много снизходителност от хора, които имат образование за биолози, но се напъват да разбират от политика, с твърде много его и двойно повече лудост. Исках да отида, защото за разлика от тях смятам, че поне малко повече разбирам от право, ако не и от разни други неща. Най-малкото обичам хората и те са моят основен интерес, ако и да смятам, че не са по-велики от природата и че трябва да се съобразяваме с нея, а не тя с нас. Пък милите ми приятелчета от движението обичат природата повече и имат много голям проблем с хората. Особено с хората, които не са биолози, но обичат природата. Въпросната накацала ме странна птица по същия начин ме беше налетяла и преди десет години. Тогава не се случи взаимодействие. За щастие не се случи и сега - опитах се да му помогна, колкото мога, за неговите си дейности, които той упорито наричаше работа, за която впоследствие отказа да си плати. Имаше желание да правим някакви неща заедно. Нещата приключиха с потвърждение от страна на най-сигурния източник, когото имам, относно тези авантюри. Получих посред нощите едно потресаващо писмо, което ме върна в самотата на моите си мечти. Та аз започнах годината с чертежи и кроежи как наистина осъществявам мечтата си за арт място с елементи на рок-енд-рол, бар, клуб и така нататък, че даже и с човек, който иска да участва в такова нещо, за разлика от любимия ми човек, който се оказа, че не желае нито да правим нещо заедно, нито да ми помага с повече от някое и друго ходене до Пловдив, ползвайки ме като нещо - нерегламентиран транспорт. Аз се радвам безкрайно много на тези измъквания от София с опции за моткане из Пловдив. Другата мечта беше свързана с Шабла - да отида и да направя палатков лагер на мястото, докато бавно и славно го очовечвам, за да може на всяко следващо отиване да се добавя по нещо и постепенно, неусетно да си стане нещо, употребимо нещо, нещо за живеене. В няколко от семейните скандали дори си мислех да продам единствения си имот и да избягам там завинаги. Тамън да помогна на бежанци от Украйна. В тези мечти също нямаше никаква любов. Бяха самотни, отчаяни мечти на човек, който иска да прекрати всяка връзка с досегашния си живот. За това изобщо не ми стигаха нито пари, нито време - трябваше да изчакам детенцето да свърши училище, което си беше в средата на лятото. Затова се захванах уверено с единственото нещо, което имаше някакъв смисъл, за да не скъсам тотално с реалността - политиката. То се оказа, че аз ползвам предизборните агитации и разговорите със съмишленици за сверка с действителността около мен, докато други - точно обратното, чрез политиката си поддържат собствения балон на самозаблуди и егоцентризъм. Същевременно страстно и борбено отстояват правото си да се самозаблуждават в значимостта си. Времето ще покаже дали са били прави, но аз нямам намерение да чакам това да се случи. Освен това в това си нечакане няма да съм сама. Мога да кажа, че годината не беше никак лоша за мен като човек спрямо останалите човеци в общ план. За жалост беше поредната пълна със скръб, обиди и загуби до такава степен, че не знам все още крайният резултат дали не е в полза на тъгата. По Коледа леля ми пожела радостта да е повече от болката. Аз отговорих, че няма да е зле чат-пат радостта, с която ни дарява съдбата, да е желаната от нас, а не само такава, която не можем да оценим, защото така резултатът е в полза на болката. Няма и час след това ми звънна едно бивше гадже - човек, с когото исках съдбата да ми даде повече качествено време, а сега ме е срам, че познавам. Замислих се, ако ни се беше случила повече заедност, дали сега нямаше и двамата да сме различни. Знам отговора и от това ми става още по-тъжно. Прекалено съм необяснима, за да бъда готина... Дори майка ми не ме познава, въпреки че нищо не крия от нея. Излиза, че единственото готино нещо на този свят - общуването с другите, чувствата, усещането на света около нас с истински сетива, осмислянето им с живо тяло е мимолетен откъс от едно голямо нищо, от една празна самота. Но да съм празно нищо, ако оставя нещата около мен грозни и тъпи! И не съм се отказала от борбата за по-съвършен Ойжо! Става все по-трудно, значи съм на прав път.

Кресна, за която ни се иска да креснем

"Днес се виждах с протестиращите. За мен продължава да е неясен протестът, поради това, че съм издал разрешение за строеж и съм одобрил подробен устройствен план в една малка част, която по никакъв начин не предрешава избора на трасе. А това, че трябва да има магистрала "Струма" в цялост - мисля, че на всички е ясно, че това трябва да се случи" Иван Шишков пред медиите преди една седмица. В събота всички научихме, че това е грозна лъжа - към момента на изказването ѝ г-н служебният министър е знаел за сключените договори за строеж на избраното още преди години от правителството на Гражданите за европейско развитие в разрез с всички директиви, препоръки и писма на европейските институции, запознати със случая, трасе за желаната от "всички" българи магистрала към Гърция. Протестът на природозащитниците и на засегнатите граждани от кресненското дефиле, както и на спортисти, ползващи бързеите на реката за спускане с каяци и всички заинтересувани от съществуването на дефилето - непокътнато и красиво, опазено от забързания tik tok живот на обърканата ни цивилизация, е един от безкрайната вече редичка протести срещу отказа на няколко поредни правителства да спазват не само европейското, но и собственото ни законодателство, срещу отказа да се държат с народа си като с работодател, опит да бъдат опазени както природните богатства на страната, така и животът и здравето на хората, пъплещи по нея, всеки с техните си причини. Настоящият план за преминаване на магистрала към Гърция през Кресненското дефиле не отговаря на изискванията нито на българското законодателство, нито на евроопейското, нито на елементарната логика. В България природозащитниците и няколкото неправителствени организации, работещи по темата за защитата на природата, успяха в годините да се преборят за сравнително адекватни зони на Натура 2000 - защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, от страна на правителствата трябваше да се определят начините, по които реално ще се пазят тези зони. Тази работа още не е свършена. Из коридорите на отговорните министерства все още се разхождат папки с "цели" и "приоритети", с проекти за нормативни актове или за отделни нормички, чийто единствен смисъл, откакто е станало ясно, че Европа държи на природата, е как българите да заобиколим този общо континентален интерес, защото на нас не ни е интересен. Или по-точно на управляващите ни не им е интересен, защото на всички ни е ясно, че повечето хора няма как да имат мнение за нещо, което се случва на 100 км от тях, защото поради няколкото планини, многото реки и безкрайното количество пропаганда до тях не достига дори прашинка информация. Троянци могат да кажат за техния си тунел през планината и за сечта в горите, но не могат да знаят подробности за мостовете и мрежичките срещу прелитащи пилета в Кресна. Защото министерствата и въобще държавната ни администрация не обича думичката прозрачност, а още по-малко "информираност", те не държат никак обществеността да е информирана, защото ако обществеността е информирана, нещата ще стават много бавно, ако изобщо. А българите обичат всичко да вършат в последния възможен момент, че даже и след него и после само да наместват, каквото са сбъркали, със сила. Като да редиш пъзел и да наместиш непасващо парче от него на мястото, което си му харесал, с удар, защото нямаш време да му търсиш правилното място. Като сега - почват да строят магистрала, но не съобразяват всички варианти и за по-сигурно, че ще стане точно техният вариант, осигуряват определена експертиза, която да посочи техния вариант, за да няма измъкване. За пред българите това минава, защото са поставени пред свършен факт, но не и за пред европейските институции, които казват, не, не сме пред свършен факт, свършете си работата. Постфактум се опитват уж да свършат някаква работа, но тя е отново уж свършена, но не съвсем и отново получават отговор, че трябва да си свършат работата. И така 25 години. Не просто забавяне, но и затъване. До момента, в който сключват договор за построяването на това, което са си искали още в началото, вече без никакво европейско финансиране (то няма да бъде получено така или иначе, защото "магистралата" няма да отговаря на никакви европейски изисквания, а най-вероятно и на каквито и да било стандарти) и ще я плати българският народ и същият български народ, който изначално не е бил информиран адекватно за намеренията и ситуацията на даденото място, ще трябва да плати и глобите за това, че за пореден път не се е погрижил за опазването на природата, защото тази природа, ако и да е на българска територия, е световно богатство и световна ценност и унищожаването ѝ засяга всички, не само българите, които вече се умиляваме от гледката на обикновен гущер, защото ги няма, но за пред останалите в любимия ни форум се подиграваме на природозащитниците, че се грижат за "жабите и таралежите" повече, отколкото за хората. На мен лично ми убягва причината толкова силно да се настоява да се построи точно този вариант на трасето. В оценката за въздействие върху околната среда от 2007 г. става ясно, че има 5 варианта за осъществяване на този коридор към Гърция. От тези пет варианта, реално разглеждани са само два, като единият е отхвърлен категорично и истинска оценка е направена само за един, който обаче впоследствие също е изменен. Още с първата оценка се казва, че тя няма да касае последващи варианти, различни от първоначалния. А и е ясно, че една оценка, дадена преди повече от 10 години, със или без строителство по оценявания проект е вече неактуална. След това се решава да се премине към строене на части - така наречените лотове. За всеки лот би следвало да се прави отделна оценка, но не се е правила. Стига се до момента, в който през 2017 г. се изготвя поредната оценка за въздействие на тогавашното виждане (идея) как да се процедира с най-проблматичния лот - зоните на Натура 2000 в Кресна и Кресна-Илинденци. Всичките тези оценки страдат от един неминуем порок - правят се без да има реално определени цели и мерки за защита, които би трябвало да определят характера на оценките и въобще смисъла им. Такова едно подобие на цели и мерки министерството на околната среда и водите изготвя едва в края на 2022 г., отново без никакво подобие на яснота за българите какво се прави, защо се прави, какво значение има. Ползват се също така в почти всички случаи любимите похвати на българската администрация, когато нещо не трябва да се знае от "гражданите" - обявява се "публично" в последния момент преди празници и масово излизане в отпуски, около обявени за неработни дни, когато срокът за обжалване изтича веднага след празниците, публикуване на важни документи, много след като са били вече факт, пускане в множество медии на лъжливи и измислени или за отвличане на вниманието истории срещу хората или срещу каузите на природозащитата въобще, маскирането на актовете на властта като неподлежащи на оспорване и всякакви други методи, включително заплашване, икономическо поставяне в зависимост и много други. Посочените цели и мерки, съдържащи се в акт, който Министерството на околната среда и водите нарича необжалваем, не са влезнали в сила все още, тъй като няма наличен обжалваем акт, който да ги определя (а те се оказват доста важно и очаквано от Еврепейския съюз събитие), а "необжалваемият" е обжалван пред Върховния административен съд. Обявената за "неизтекла" оценка за въздействие е изтекла още есента на 2022 г., но дори да приемем, че фромално не е изтекла, тя е вече неактуална (все пак става дума за живи организми в това дефиле, на които им се случва живот и за изтеклите вече шест години от реалното взимане на преценката може да са нстъпили такива промени, че да се налагат по-различни мерки), а по отношение на проекта, който се придвижи за последния месец (така нареченият пътен възел), изобщо неактуална (тъй като не го предвижда). Тоест, като изключим несъгласието на местните жители, на природозащитниците и на Европейския съюз с настоящите действия по отношение на строителството на "магистрала" Струма, имаме едно несъответствие със собствените ни закони, които изискват за обекти от такова значение (изобщо за всички строежи на територията на България, но особено за обявени за "с национален инетерес") наличието на ОВОС и ЕО. И понеже сега някои хитреци се сетили, че давността на екологичните оценки и на оценките за въздействие пречат много на строежа на такива изключително важни обекти, са решили да я премахнат от нормативните актове (защото интересът на хората е по-важен от интереса на природата, който е един изкуствено измислен интерес, създаден да пречи на развитието ни като капиталистическа държава). А това нещо, което ще бъде построено по същия начин, както се ремонтират жълтите павета и както се построиха "Хемус" и "Тракия", дори няма да бъде магистрала, тъй като поради особеностите на терена и на проекта в тази му част максималната скорост ще е 90 км/ч. на хартия, на места без банкет, с две платна за движение в посока (едната посока ще минава през дефилето и Кресна, а другата - отгоре, източно от сегашния път Е79). Няма да бъде безопасно и за хората, тъй като всчики сега се концентрират над това колко са лоши природозащитниците, защото искат защита на природата, но никой не се фокусира над това, че изискванията и на директивата за безопасност за хората също не са спазени. Да не говорим, че абсолютно никой не говори за железопътния транспорт и линия в дефилето. Всеки нормален човек би казал, че щом един проект нарушава твърде драстично опазването на местните флора, фауна, земеделие, търговия, живот и обичаи, следва да бъде намерено решение, което да не го прави. В случая с Кресненското дефиле, решението е желаната от всички и необходима магистрала да бъде извън дефилето. На нормалните хора понякога им се налага да се съобразяват с техническите си и икономически възможности, а и нормалните хора са като цяло подвижни и приспособими организми. Това не може да се каже за природата. На нито една риба не можеш да заповядаш да се размножава в сезон, който не е за размножаване, нито да го прави в басейн, който не е генетично заложеният ѝ басейн. Да местиш костенурки наляво и надясно по зоопаркове и да твърдиш, че една мечка пролет не прави, трябват ти повече мечки, е несериозно (подобни твърдения има в почти всички актове на МОСВ). Всяка една човешка дейност се отразява на останалите живи организми, почти винаги негативно. Затова е редно човекът да приспособи своите нужди към нуждите на природата, а не обратното, защото природата не е "околна среда", както са свикнали да я наричат некапиталистите миналия век, а е част от нас. Без нея и нас няма да ни има. Отрочето на няколкото поредни министерства на "околната среда" със сигурност ще досъсипе не само Кресненското дефиле, но и всички останали зони на Натура 2000 в страната, спрямо които "нашият човек" (сборно понятие за всички, които са имали достъп до власт и скъпи коли момченца и момиченца на "късметливи" родители) има апетити, тъй като ще се ползва "натрупания опит", а нашият човек ще си въобразява, че българите сме на неговия акъл и ще продължава да разиграва пошли циркове пред камерите на big brother с истинската вяра, че всички гледаме и слушаме какво той ще ни каже. За информация - не всички вярваме, че България не трябва да има хубави пътища, за да не могат да нахлуват в нея ордите на прокажените капиталисти. Не всички вярваме, че не можем да имаме хубави железници. Не всички вярваме, че в България не трябва да има хубави пътища, за да печелят скъпите пристанища на гадните капиталисти. Не всички вярваме в циркаджийските номера на институциите и най-вече не вярваме на прогнозата за времето. Не всички вярваме, че всички политици са "тъпаци" и че политиката е мръсно нещо. Не всички вярваме, че от нас нищо не зависи. Не всички вярваме, че преклонената главица сабя не я сече. Не всички вярваме, че глобалното затопляне е конспиративна теория, сътворена да пречи на малките да подават главици. Не всички вярваме, че опазването на природата е по-тъпо от опазването на дрогата. Не всички вярваме, че нашите момчета се грижат за нашите интереси. Даже напротив.

Има как и Ще продължим

Изключително много благодаря на всички, които подкрепиха мен и политическото формирование, чийто член съм! Не бих казала, че съм политически анализатор, или че разбирам особено много от политика. В крайна сметка сериозен процент от приятелите ми казаха, че не искат да ме виждат забъркана в това "мръсно нещо" политиката. Казаха и че едва ли ще искам да стоя и един час в пленарната зала, като знаят какво ми е отношението към оня постоянен нечленоразделен и върховно нестойностен бръм, който се носи от устите на повечето народни избраници последните 14 години. Тези мои приятели си отдъхнаха спокойно след вчерашните резултати. В интерес на истината го направих и аз. Не по същите причини! За мен резултатът от изборите на 2.04.2023 г. е изключително добър. Не само за мен конкретно, но за цялото обединение, макар да видях много провесени носове. Истината е, че българите, както всички оставени без култура, без минало и без перспективи нации по света, не обичат да избират. Искат да ги водят. Изборът предполага да има възможности да бъде осмислен и желан такъв, както и да се носи отговорност за него. Българите предпочитат да не носят отговорност за съдбата на държавата си, защото са свикнали други да са виновни, а те тайничко да си провеждат миниатюрните бунтарски акции под формата на дребно хитруване, така че да им се размине, защото в общата картинка са безобидни като божи кравички, малки и незначителни. И политиката винаги е оставена за бабанките, за тарторите, за лошите, с които е по-добре да са приятели. Малко ще се объркам сега с процентите, но ми се струва, че 10% от народа, можещ да гласува, е онзи процент от обществото ни, който е прогледнал отвъд измамите в училище, извън измамите на улицата, извън сивотата на ежедневието, извън постоянната тегоба, затъпяващи реклами и лошо озвучени филми по скучните телевзизии, матираните медии и най-вече отвъд личните си интереси. Не лош процент за хората, които не искат друг да решава бъдещето им, друг да отговаря за грешките им, друг да им казва колко са прости и какво могат или не могат. Често казват, че 10% не е критична маса, но аз си мисля, че това е въпрос на гледна точка. Дали не е достатъчна една идея, а? Една идея, посадена на правилното място. Една спечелена Столица, хубавия Пловдив, европейското Русе - това е само началото. Ние не сипехме лъжи срещу тролове и орки, не плащахме за спокойствие, не се занимавахме с това кой за какво е виновен, не обещахме да свалим Луната, но казваме, че ако българите искат да са свободни, трябва да се преборят за свободата си без чужда помощ. Както го е казвал и Левски. Време е да се посъбужда полегналата мома, че доколкото знам, в българските приказки няма целувки на принцове. И аз виждам, че малко ѝ остава да си отвори хубавите черни очи. И понеже сега няма да се занимаваме със съставяне на правителство, което да няма никаква подкрепа сред оркската сган, ще можем спокойно да се захванем с юнаклък. В политиката всички знаем, че 2+2 не прави 4. За изсипаните усилия и пари срещу нас, бих казала, че загубата е за тези, които го правеха и заложиха за пореден път на това как друг им е виновен - една и съща песен до побъркване. Едно време така ми беше писнала Макарена. Ама това съм си аз - мразя да ми казват какво да слушам и какво да харесвам. Харесвам тази безпомощност и липса на въображение в противниците ни. Изключително са предвидими, както и троловете им по сайтовете на медиите - едни и същи тъпни. Животът е джунгла и в нея оцеляват съобразителните и можещи да предвиждат ходовете си и тези на хищника напред. И някак ми се струва, че е ясно кой е хищник и кой - ловецът. Да, имаш хубава кожичка, напапкал си се, но пак ще се хванеш в капана, независимо колко нокти успееш да изкараш, колко злобно ръмжиш и колко страшно ревеш. Ние сме човеци и рано или късно ще изгоним цирк менажерията от агората. Май ми стана много животинско-приказен текстът. Като реалността - уж реалност, пък пълна с анимационни герои. Та, исках да кажа - благодарско на всички истински човеци, честита победа (нали не си мисли някой, че числата са истински)! Усъвършенстването е постоянен процес - винаги ще има грешки, винаги ще има трудности, винаги ще има някой, който ще иска чуждото, ще иска да властва над другите и да е нещо повече от тях, да се изкара по-значим, по-готин, по-силен. Сега всъщност се вижда, че не е, че е смачкан, свит до абсолютния максимум, който изобщо може да постигне на цената на всички възможни машинации, лъжи и измами, заедно с всичките си помагачи и патерици реално нямат никакво мърдане и са в патова ситуация, която също така не могат да поддържат неограничено във времето, защото на тази планета не сме сами и българите може и да сме ужасно търпеливи, но това не може да се каже за останалите. Аз още вярвам в приятните изненади, пожелавам го и на Вас!

Има как всеки да посади дръвче

Не съм построила къща. Но пък имам дете и определено съм посадила не едно дръвче. И знам, че дръвчетата се нуждаят от грижи, за да пуснат своите корени, за да разлистят своите листенца, за да протегнат клони към слънцето и за да дадат плод. Също като идеите. Не става нито бързо, нито лесно. Не е достатъчно само да се изкопае една дупка и в нея да се сложи коренът на коледната елхичка. Не е достатъчно да се остави за него да се грижат само слънцето и небето. Но има как елхичката да стане високо борче. И знам, че не само има как, но и има хора, които знаят как. Трябва само да не губят своята цел, да не губят своята вяра и да не губят своето начало, защото историята ни е показала, че нищо хубаво не се постига лесно. Всички би трябвало да знаем, че ако нещо ни се вижда лесно и ни е удобно да го приемем, значи всъщност е зло и трябва да го избягваме. Както изкуствено отглежданите растения, чиито растеж, цвят и плод дават краткотрайна наслада, след което бързо умират, оставяйки ни по-гладни и по-копнеещи за още, отколкото сме били преди - хем задоволени, хем гладни - измамени от привидната лекота.

Та, затова ще Ви помоля, мило ми кръгче, не се поддавайте на бързите закуски, които Ви предлагат и потърсете истинската храна за себе си!

Кампанийни размишления

Говоря си аз от няколко седмици със случайни минувачи по улиците, парковете и пазарите на София в опит да разбера какви са им проблемите, какво би ги накарало да гласуват за парламентарни представители на поредните избори за такива. Слушам, слушам и отслабвам. Те, оставам с впечатлението, хората сами не си знаят проблемите. Най-често изстрелват срещу дребния "агитатор" два-три набора арсенал от недоволства, но всъщност - абстрактни клишета, които са писнали на политиците точно толкова, колкото и политиците са писнали на хората. Арсеналът на едновремешните червени, понеже не може да посегне на социалната програма, включва някакво имагинерно свикване на всички мъже в държавата за армията, с мен на джендър тематика не са си говорили. Също така не успяват да стигнат до проблемите със северните потоци. Предполагам, че се дължи на неинформираност. Далеч по-лесно е да се говори срещу лошия генерал, който иска да праща оръжие на Украйна и да модернизира армията на България - веднага са си представили как някой се опитва да мобилизира синовете и внуците им, а защо не и самите тях? Проблемът им възниква, когато си дадат сметка, че срещу тях стои не един лош генерал, а нещо средно между 6 и 15 души - обединението срещу империята на злото в България в момента включва осем партии и множество неправителствени организации, повечето от които с повече от един водачи. Като моята партия, на която председателите са двама. И никой не е склонен да слуша само един генерал - всеки си има приоритети, концепция, вярвания, морал. Да, морал. Нещо, което за последните 30 години видях в твърде малко управляващи. Сякаш войната на Русия срещу изведнъж оказалите се лоши украинци е единственото, което ги вълнува в момента. И те я виждат като война на САЩ и лошите евреи и "соросоиди" срещу нас. Като единствен стимул да гласуват. Както обикновено, не с някакви вярвания, знания, концепции и мисли, зародили се в собствените им глави, а от страх. И от някаква наивна мечта за прекрасния свят, в който никой не работи, а всички имат поравно блага. Които блага идват неизвестно от къде. Историята е доказала, че когато едни работливи и амбициозни хора работят, за да могат други да лежат, идва неибежният момент, в който и можещите и амбициозни престават да работят. На такива амбициозни и интелигентни хора светът предлага друго развитие и сега, когато не са затворени в границите на една определена държава, която и да било определена държава, те са свободни да търсят късмета си другаде. Вторият тип арсенал е тийнейджърският - в стил нахакана балабутка от крайните квартали, за която няколко пилешки мускулчета биха се сбили със съседите си, но не и с по-мургавките братя от съседната ма'ала. Не е задължително да е напомпала някои части на тялото си, но е задължително да си мисли, че е голямата работа. Копираме нечия кампания и се опитваме да я обърнем срещу него. Тази тактика принципно работи само за съответното ниво балабутки от съседната ма'ала, но това не им пречи, то нали балабутките са милиони и ще направят милиони. То, за да знаеш, че черният пиар не работи в дългосрочен план, а и не всичкият народ е на ниво балабутка, колкото и да се подиграват на красивите и умните, си е необходимо просто да не си балабутка. Разликата между протестиращите по жълтите павета и протестиращите във Франция например, е че там протестират балабутките. А те просто няма как да имат реална кампания с някакъв смисъл, различен от приблизително същия като на омразваните им съперници, защото дори според лесовъдното им име официално трябва да се придържат към абсолютно същите ценности. Но пък редиците им са пълни с балабутки и е малко спорно дали лош материал е по-добре от никакъв материал. Залагат основно на детския потенциал на плоски подигравки а-ла tiktok. То това е абсолютно нищо и принципно не се забелязва много по улиците. Тея се крият като мишки и си траят, а после в интернет, даже не като цяло интернет, а само в тъпите социални мрежи, бълват арсенала си от безподобни глупости. Защото може би също като основните фигури в техния свят, пред публика казват едно, а когато останат насаме със себе си, то се оказва друго, пък ако някой им и скръцне със зъби, нищо чудно до края на деня да се окаже трето. И няма никакво начение какво си говори с тях човек, защото те знаят, че еднокнижникът държи всичкия едър бизнес за топките. Хора с такива нагласи и такива ценности не е добре да продължават да управляват, защото не го правят в полза на България и на българския народ. Ясно е, че светът не оставя много възможности за дребно хитруване и тийнейджърски изпълнения и те си остават вървежни само на почвата, на която са се породили и работят само срещу нея. За сърдитковците овиквачи изобщо не мога много да кажа. Знам, че е пълно с хора, на които много им се искаше да не са платени артисти, но за съжаление са точно това. И двамата няма как да излезнат от роля, но в реалния си живот, както и гореописаните циркаджии, правят каквото трябва, което излиза като едно огромно противоречие. Феновете им обаче не са просто балабутки, а са от онзи необяснимо от какво върховно обиден на живота слой същества, които са склонни да те набият, защото си им казал "Добър ден!", а те не желаят никой да ги добърденства, защото това влиза в противоречие с вярванията им, че денят не е добър, че ти нямаш право да им го казваш и че им го казваш, защото искаш от тях нещо изключително безценно, което те или нямат, или не могат да покажат - възпитание. Разбира се, в тяхната групичка сърдитковци имаше досега много повече лица и те също са се подредили някъде, също като останалата орда "политици" без последователи, излезнали от голямата сцена поради прекалено голямо его. По улиците показват основно агресия и омраза. Не знам как се живее с толкова отрицателна енергия. Сигурно за това често ми приличат в движенията и в отговорите си на избити електрони. Поне не оставят много шанс да се чудиш как да говориш с тях - те са като екран, от който постоянно се излива нещо, но нищо не влиза, ако не броим кабела отзад. Аз лично нямам напътствия за другите как да общуват с такива хора. На мен самата рядко ми се получава. Гледам ги и се забавлявам. Все си мисля, че се държат като купувачи, а всъщност са от другата страна и необснимо защо се опитват да се продадат на най-ниската възможна тарифа, за да не им се налага след това да отговарят. И кльопат безплатна пропаганда, защото си мислят, че иначе ще трябва да плащат. А е точно обратното.

Пролетното чистене за Часа на Земята

25-ти март, 2023 година, Благовещение. Ден, в който според народните традиции отровата губи силите си, а стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които след това прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото.

Шейсет коренчета теменужки чакаха, подредени в цифрата 60, своите 60 прозореца, на които да раздават теменужените си усмивки. Цифрата символизира шейсетте минути от Часа на Земята, който щеше да се отбележи няколко часа по-късно. Толкова минути без светлина са достатъчни, за да се замислим за това колко е важна усмивката на природата, за да се почувстваме као истинска част от нея. Толкова бяха и минутите, необходими на всички включили се доброволци - сподвижници и членове на демократичното обединение на Продължаваме промяната и Демократична България, да изпълнят символично ритуала по очистване на общия ни дом за идващата пролет, за идващите промени, за да започнем начисто да градим успешна за всички година. Защото независимо от всички страшни и студени зими, независимо от всичката змийска отрова, дори теменужките знаят, че има как сред фасовете и опаковките на апатията да изникне цвете.

ПП: Колкото до змийската отрова, не ни е страх от нея! Тя е наш верен учител. И не запалихме огньове другаде, освен в сърцата си, за бъдещето на страната си. А всяка една теменужка намери своя прозорец.

Горите си имали ден

Горите, които обичаме! Горите, в които чертаем своите пътеки и търсим чуждите. Горите, в които постоянно чуваме пропукване, шумолене, мърморене. В тях винаги някой нещо говори на своя си собствен език и винаги някой друг го слуша. Дори слушателят да е само една клонка дърво. Горите, които миришат на истина, на влажност, на пръст, на живот. В които винаги можеш да се изгубиш, намирайки и да намериш, изгубвайки. В които не виждаш хоризонта, но знаеш, че можеш да последваш потока. Тези, от които грабим с цели шепи - нашата мъдрост, спокойствие, здраве, уют и се чувстваме гушнати, дори да не виждаме звездите. Тези, които пазят нашите тайни, както пазят своите така, че може никога да не разберем как се случва това вълшебство, наречено "гора".