четвъртък, 22 юни 2017 г.

Сънувах, че съм черно извънземно. Висока, хубава, с нещо като коса назад и с много сребърни очи. В този сън се гледах през очите на любовта. И бях негова жена. А той беше командващ. Гледаше през голям прозорец, докато аз го чаках под завивката да ме целуне. По-предният сън в тази нощ беше една нежна прегръдка с Жасмина. Имаше и някакъв сън с Караджов. Заради извънзената ми визия сега бледнее споменът, но май сънувах и Гонзо. Това всичкото беше в нощта на отвореното небе, когато човек си сънувал едва ли не бъдещето или бъдещия партньор. Аз явно настоящия. Бяха все хубави сънища, а и най-много ми хареса този с настоящата любов, естествено. Нищо естествено няма в нея - от една гледна точка е абсолютно банална и нормална, от друга страна - такива идиоти като нас трудно можеш да срещнеш. Той е единица мярка, явно съм и аз. За себе си не съм го чувала открито. Но предвид какво си мислят за мен дори най-близките ми хора (пък било то и хора, които реално нямат шанс да ме познават истински, защото винаги са си имали в главите образ, на който не съм отговаряла), е твърде вероятно да покривам характеристиките на класическа черна овца. Това разбира се, най-меко казано. Среща се и като персона нон-грата. За щастие това се дължи всъщност на това, което излъчвам и което е диаметрално противоположно на това, което хората от мен получават. Аз давам свобода, атмосфера, енергия, любов, оптимизъм, а те получават енигма. Защото никой не може да получи свобода, ако няма рецептори за нея, нито любов, ако всъщност не иска любов, а обвързване или битовизми. И не получават май това, което си мислят, че искат. Също се среща често мислене за мен като за човек, който най-вероятно иска това и онова, пък аз нищо не искам. Освен да не съм сама, ама не го излъчвам и постоянно съм оставяна всъщност да съм мноооого сама. Че то нали съжителството и каквото и да било там, си идва и със задължения, пък аз не ги изпълнявам. Или повечето си мислят, че не бих ги изпълнявала. Сигрурно затова съм приятел с хора, които са точно това същото. Самодостатъчни сме си. Ама не, защото така го искаме, а защото така се получава. Защото никой всъщност не иска да плати цената за истината и за свободата. Па и то каква цена - понякога си се гледам и виждам един усмихнат търтей, който не става за нищо, но през 2/3 от времето мрънка, че не се случват постоянно някакви веселби. Но пък през повечето време виждам в себе си, за щастие, извънземното, което сънувах и това ми харесва и някак ме успокоява - дори да си стоя сама и доста вбесена на безумицата в тоя свят, съм си аз и не сключвам унизителни сделки с никого за това.
Оф, схвана ми се гъзА от седене.
А Кхани вчера за трети път наводни коридора пред банята и след като му казах, че трябва да престане да го прави, защото ще развали гардероба, който е нов и се намира във въпросния коридор, заяви, че не трябвало да бъде там гардеробът. И че не трябвало да е там банята, и че той е тъп (Кхан е тъп) и явно никога няма да бъде щастлив. По този повод се сетих как Лидето се оплакваше от Калоян и мъките й с това да го накара първо да се къпе, после да излезне от банята и въобще. Те двамата още не са стигнали до абстрактните житейски понятия "щастие" и "глупост" и каква е връзката между двете. Ама след миене на под хич не ми беше до философстване посред нощите. И сега само ще се пробвам да огранича щастието на детето в името на това повече пари да отиват за храна и веселба и по-малко - за вещи. И като се замисля, че аз все пак давам изключително много свобода...

Няма коментари:

Публикуване на коментар