понеделник, 3 август 2015 г.

Блокаж




И така с години... :)
А най-хубаво е да не се бориш с това усещане, да не се бориш със себе си. Най-хубаво е да знаеш какво искаш и това, което искаш да е просто щастие. Щастие по принцип, за всички. Щастие не само за теб. Щастие за него, щастие за нея, щастие за то. Колкото и лигаво да е, дори най-черните чернилки (не говоря за съвършения организъм на черната раса) искат да бъдат обичани. Или поне обожавани...
Всъщност в моята глава обожанието е някак много по-силно от обичането. По-устойчиво, по-неуморно, по-чисто и непредубедено.
Изслушай песента! Майка ми не би я изслушала - тя мрази всичката музика, която слушам, мрази и начина, по който я слушам. Не бъдете като нея. Музиката е нещо прекрасно. И не говоря само за един стил. Говоря за всички стилове. Но човек трябва да е отворен за нея, а не да се е заключил за всичко. Отключете се, отпуснете се, освободете се от себе си. Трудна работа, знам, а и не всеки иска да я върши. А не е зле да го прави. Да изхвърля собствената си отрова от време на време, ей така, за да не се затлачва.