понеделник, 16 февруари 2015 г.

Добро утро, sunshine!

Самокритикувам се, че много рядко пиша. Може би, защото почнах много често да пиша писма до приятелките си и те заместиха изначалната ми нужда постоянно да пиша, за да не се налага да говоря глупостите, които се въртят из смахнатия ми акъл.
Беше един доста странен ден. Започна с предложението за брак на един стар познат към сегашната, а явно и постоянна, любов. Предложи й на парти, дръм'н'бас парти. От една страна ми стана много миличко, защото се върнах 15 години назад, когато партизанствахме из Созопол и специално заради него всеки ден се връщах на Градина, а вечер отивах да спя в Равда при Мария... Само и само, за да дам шанс нещо да се случи. Да не излезне, че аз нещо съм оплела и съм била гадната.

След това изпразнувахме сватбата на Иван и Ели. Което празнуване беше още по-приятно дори от дръм'и'бяса. До голяма степен ми помогна и това, че все пак си се бях наслушала на моята музика и не ми липсваше. Но и на сватбата музиката не беше като обичайната новогодишна програма на компанията и всъщност много приятно се изненадах. Изненада ме и Серго, който много се радваше, че оставам, че не съм си тръгнала, че купонясвам... Не знам с какво впечатление съм го оставила напоследък, та така да си мисли за мен. Може би дълго време съм била в графата на хората, които не знаят как да се веселят, защото не пият... А изобщо не съм в тази графа.
Аз съм в графата на хората, които знаят как да се веселят, но постоянно усещат липсата на своето място, на своите хора и на своята любов. Защото едно е да танцуваш и да се кефиш на музиката, на която по принцип се кефиш, когато си сам и с приятели, друго е да се кефиш, когато си с него. Когато знаеш, че вечерта ще приключи с него, или че на следващия ден ще го видиш. И, че той те обича, независимо от всичко. И ще ти се извини за всичките гадости, които ти е натворил, без да се замисля. Не се е замислил, защото знае, че се обичате и че само това има значение. За него... За мен значение има всичкото отношение. За мен физическата липса също е отношение. А той е такъв. Предвид, че никак не му дреме, се учудвам, че изобщо още нещо правим. А правим, защото сме един за друг и сме по най-точния начин се намерили. 
Обещания... Обещанията загробват най-много. Дори, когато си се отървал от абсолютно всички ограничения, които може да ти налага околната среда, най-вече човешкият фактор и неговото неотклонно мнение, пак си намерил механизъм за самоконтрол. Обещанието, че няма да отстъпиш от себе си. Обещанието, че няма да се откажеш. Заинатяването. Хората, които си имат граници и скрупули, критикуват тези, които си имат инат и ехидно им обясняват колко им вреди този инат и колко работел срещу тях. И им е много удобно и уютно да си живеят в изградената среда на комфортни компромиси. Но обещанието е това, което 
А всъщност важни са моментите, в които се чувстваш доволен, че си в кожата си и тази кожа не вони, а излъчва невероятното ти усещане за живот. Огромното ти желание за такъв, примесен с лютивите нотки на забраненото и опасното. Не може хем да ти е лютиво и опасно, хем комфортно. Не може да си опасен, да знаеш, че си опасен, но да страдаш, че никой не се престрашава. Или пък, защо да не може, може, но не е нещо, което можеш да промениш - опасността. При мен се явява разработка на страха. Не ме е страх да изгубя нещо. Страх ме е то да не ме изгуби. Защотото си заслужава и не е редно никоя от страните в него да го оставя да си отиде. И това е обещаннието, което няма да наруша, защото никога не е казвано, че животът е лесен или е за слабаци. Животът е една арена за гладиаторски борби и истинско значение има издръжливостта - способността да продължаваш въпреки ударите и раните до окончателна победа. 
Победата - да постигнеш азиатския вътрешен мир. Да заспиш...
Да се изегоистиш и да приемеш, че свободата от съображенията е и свобода от задължения. Не си задължен да искаш и не си задължен да очакваш. Длъжен си единствено на себе си. А ти искаш да направиш някого щастлив и това е твоето обещание.
Но за кого и докога свободата е щастие. Дали не се разминават мненията и очакванията и дали не трябва да си наложиш да не го мислиш, а единствено да усещаш и да чуваш човека до себе си?
Ели пожелала на Поли да си намери мъж, с когото няма да се налага да прави никакъв компромис със себе си. Аз си мисля, че това не е въпрос на намиране на мъж, а на правилно отношение към самата себе си. Жените обикновено искаме да живеем за мъжете си и чрез тях и това не е компромис с нас си, защото това е собственото ни желание. Много често жените се променят и правят неща заради мъжете си - нещо, което мъжете не искат от тях. И очакват същото от мъжете, които пък по принцип не го правят, защото им е природно дадено да не могат да бъдат друго освен себе си. За да бъдеш себе си, трябва и човекът до теб да има тази свобода и заедно да сте едно. Компромиси се правят, когато не сте изначално едно, а ви задържат един с друг съображенията.
Както и да е, едно любимо мое клише. Имам си нова шапка и нови слушалки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар