понеделник, 14 октомври 2013 г.

Понеделнишко

Малко ме понаболява десният бъбрек, и ми е странно на съществото. Малко съм истински дълбоко влюбена, все още. Малко съм отнесена, дотолкова, че всеки го вижда, пък уж трябва да живея. И живея, по моя си начин и все повече не мога да разбера как успяват другите хора да не го правят, да се измъчват от това и да обвиняват всевъзможни околности в това, че сами не знаят как да го правят. Нарекоха ме гъзарка, наричат ме готина, наричат ме свободна. Хора, ако ви е страх от огън, не си играйте със запалки. Тоя бил тъп, оня бил мързелив, трети бил желе, четвърти - путьо, пети - наркоман, шести - страхливец, мъжемелачки, други някакви дами, приятелки, неприятелки. Свободата си има цена, готиността не е по силите на всички.
Let's just die together!
Сега се сещам, че го казах на един. Или не, казах, че искам да остарея с него. Брей, колко много неща съм казала! Ако сега надграждам на това, което не съм правила преди десет години, когато никой нищо не ми показваше. Какво ли ще стане след още десет, когато ще почнат да се престрашават и да правят? Нещата ще загрубеят.
Кефът е самоцел, или не е самоцел... Няма значение, стига да ти е кеф. Няма нищо за губене. Или има? Какво има да загубим, ако живеем свободно според нуждите си? Приятелите си, самоуважението си? Глупости!!!
По принуда сме силни, защото всички около нас са желета и трябва някой да им държи основите, за да не се хързулнат на някъде, без да си кажат и ние, стабилните, стоманени хора, да увиснем във въздуха никому ненужни. Висящ във въздуха меч, замахващ и свистящ във въздуха, но разсичащ единствено мухички и желенца. Дали търсенето на сродни души помага изобщо. То не е много лесно от определено ниво нататък нещата стават изключително самотни и някои хора сме се обърнали към изкуството, защото само там откриваме фрагменти от необходимото ни общество.
Тъжно, тъжно, ще трябва да се ходи на д-р... В квартала няма врачка, на която да вярвам повече, затова. Нямаме си шаман, нямаме си вуду... Вярвам на д-р-тата дори по-малко, отколкото на политиците. Напоследък не знам кои са по-самозаблудени.
Табутата - аман от табутата. Аман от умишлено забраняване на естествените неща, за да може някакви хитреци да печелят от тях. Оу това е супер конспиративно и пак влезнах в хипотезата, в която вампирите съществуват, защото кой иначе би измислил толкова рано забраната на секса, за да печели чак сега от това... Виж, това с дрогата по-бързо са го направили. Че и с алкохола. Като гледам и двата опита за последния, са не особено успешни. Ами това с естествените повици на тялото и на душата? Те душата с тялото са свързани нали. Като намачкаш едното, намачкваш и другото - вижда се от милиардите примери за това.
И си опарих езика с една глътка чай - обърка ми вкусовете за часове вече. Но не е и това поводът за странното ми мрънкане днес - мозъчето ми си мрънка, защото продължава да си цикли със сложния въпрос на любовта и ... Кога ще гледаме филми, за да не се налага да чувстваме собствените си чувства? Преди години се чувствах безчувствена. Използвах филмите, за да усещам някакви емоции все-пак. Те и сънищата ми са филми. Сега и животът ми е филм. За щастие, или поне започнах да усещам, че животът ми винаги е бил филм, а аз съм един много разсеян зяпач в салона.