сряда, 13 март 2013 г.

Имам становище

Нещо като мненийще по отношение на уведомлението за взаимоотношенията между давленията... Както и да е, мнението ми не важи. Седмицата ми е крива. Сякаш след десетина дни имам рожден ден, ама нямам. Всъщност след десетина дни имам изпит, ама не нормален. Ненормален. Мразя изпити. Мразя изпитващи и усещането да съм изпитвана. Мразя оценяването и мразя цялата тази система, която кара хората да се взаимооценяват с цел постигане на по-добри резултати. Щото не работи. Щото е някак изначално прогнила и унищожава единствения шанс някой неравен да докаже на себе си, че на света няма по-равни от него. Така дори на място, където уж е елиминиран законът за оцеляването на по-силния, всъщност отново оцелява по-силният. Така са устроени нещата, че независимо какво правим, винаги ще се стремим да докажем на различномислещите, различноживеещите, различнообичащите, че сме нещо много повече от тях, защото можем това и онова, пък те не могат и трябва да зависят от нашето благоволение. Ама всъщност се сложих в кюпа на можещите, пък съм от кюпа на различните - тези, които преимуществено не ги разбират, но най-вече не ги харесват... или много ги харесват, ако стоят по-надалече.
Чувствам се кално и някак сбъркано.
А в същото време и ми е страшно щастливо. Защото усещам себе си такава, каквато трябва да бъда. Каза ми Ирина оня ден, че съм различна и специална и че понеже не държа на материалното, а и на голяма част от нематериалното, съм особено ценен човек за хората, които са имали щастието да са близко до мен - защото за мен са важни единствено отношенията и затова, тя, а и аз, сме сигурни, че животът ми никак не е лек и щастлив. Но съм тук, за да бъда себе си и да бъда това, за да получавам всички тези малки и големи картини и моменти, в които е ясно, че всеки е ценен.