вторник, 5 февруари 2013 г.

Ужасно съм разочарована... Ама и аз не знам от какво. Може би от това, че нямам смелост... Или, че нямам достатъчно вяра в себе си. Или, че не ги прилагам в правилните моменти и с правилните хора. Защото скоро ми казаха, че съм доста смела. Може би, в някои отношения наистина съм. Но далеч не в тези, в които ми трябва. Например - достатъчно смела съм да се откажа от недостатъчно силни чувства и да кажа "стига" на нещо, което не ме прави щастлива. А не съм достатъчно смела да се впусна сама в постигане на някоя от мечтите си - чакам да ми се случат, защото си знам, че ще го направят - в крайна сметка, каквото съм си пожелала, ми се е натресло. Е, малко по-така от варианта, в който съм си го представяла, ама... В крайна сметка животът ми се получава доста жожовски и на въпроса дали съм щастлива, или нещастна, за да съм напълно откровена, не бих могла да кажа, че съм нещастна. Напротив!!! И въпреки това съм постоянно недоволна, основно от себе си. И постоянно си казвам, че трябва да постигна нещо повече. Но какво повече? Толкова години се самонаблюдавам и установявам, че някои неща просто не ми се получават - като бумащините, ученето на езици, сериозното държане, уважението към "авторитетите". Тогава защо все се бутам... или позволявам да ме набутват, в сфери, в които се изисква изключително много мазнене, бюрократщина и уважение? Крайно време е да почна да правя неща, които не ме затормозяват от неспособността ми да ги върша качествено поради несериозното ми отношение към горепосочените "авторитети". Трябва ми място, на което има много, не, постоянно изкуство - музика, кино, картини и всякакви джунджурии. Трябват ми хора, които също се нуждаят от тези неща постоянно, а не хора, които чуват три такта Dario G и го спират, потресени, че компютърът им може да избълва такова нещо, без те да са му казали. В главата ми все повече се избистря и възобновява идеята за място, на което всеки ще се чувства у дома си и ще купонясва и общува свободно... и не безумно скъпо. Дори се сещам къде би могло да стане това. Дано да успея, защото ако не се получи другата идея (която затяга още повече жицата около вратлето), наистина не знам как и за какво ще оцелея.