събота, 16 март 2013 г.

Концепция

В началото, през осемдесетте, хората, които започват да създават и да слушат електронна музика, са черни. Няма лъжа, няма измама! Негри са диджеите, негри са и публиката. Независимо дали става дума за скречове, или за миксиране на звуците на дръм машина и синтезатор, всички станали слушат рокендрол, негрите слушат - детройтско текно. Сега е точно обратното. Технологиите са се развили неимоверно от онези първи моменти. Целият свят слуша текно, има си диджеи, продуценти... Всичко!
Има си и сцена в България. Не всички българи слушат чалга. Не всички българи са бесни метъли или безапелационно предани на рока. Ако трябва да сме честни, в България единственото странно явление е неспособността на музикантите да отговорят на нуждата от модерен прочит на народната музика. Дали не ни трябва някой негър да направи необходимия фюжън между родопските примерно ритми и някоя фънк китара или кривосадовско хоро в текно вариант. Това би могъл да го спретне Aphex Twin подозирам без много пот.
Интересното е, че в музикалните си пристрастия Българите сме много по-модерно мислещи, макар така наречените "ретро партита" да продължават да жънат успех и в ретро партитата дисководещите неминуемо да пускат по някое и друго парче, което за времето си е било бесен ъндърграунд и на него се кълчат хора, които са го слушали с погнуса и неразбиране в годината на създаването му (или изобщо не са го слушали).
Но, както е пълно с хора, които се гнусят от чалга, така е пълно и с хора, които се гнусят от рейв (както беше известна цялата електронна музика преди години). Целта на моето предаване не е едните да разберат другите или да започнат взаимно да се кефят на различните музикални стилове. Целта на моето предаване е да предоставя на слушателите си поне по два часа качествено миксиране на всичко, което не е излезнало съвсем на повърхността през седмицата. Под миксиране имам предвид смесване на различни тракове, записи, песни, звуци и разговори. Ще се ползват основно парчета, които са или създадени от български диджеи и артисти, или не са страхотно известни, макар че, ако някой сподели, че иска да слуша двучасов, тричасов, петчасов, н-часов микс на някой от водещите световно-известни диджеи, стига да е осъществимо, ще се постарая да спретна подобно появяване. В началото на предаването, около трийсет минунти ще забърквам каша от предаванията на колегите от Землянка, заедно с музиката, която те са пускали. Около трийсет минути ще представям няколко парчета, тематично според предстоящите за седмицата събития на електронната сцена в страната. Вторият час от предаването ще е изцяло предоставен за диджей сетове на български диджеи или представяне на електронни банди. (Този "час" е твърде вероятно в много случаи да продължава по-дълго).
Публиката - малко е разширено понятието за рейва и съответно е малко сложен въпросът с целевата ми група. Тъй като в електронната музика има твърде много течения, като в повечето случаи хората, които слушат един стил, изобщо не се интересуват от другите. Затова, най-общо казано, се целя да задоволя интересите на по-нестандартно слушащите млади хора в България (родените преди 70-та година абсолютно не се интересуват в по-голямата си част, освен ако не са измислили начин да печелят от тази музика - визирам някои от членовете на известната за България формация Metropolis, благодарение на които изобщо я има тази сцена, както и на още някои други диджеи, всички, насочили се към хауса). Самата аз, като по-нестандартен слушател, искам да чувам по-често работата на артисти и музиканти, които трудно можеш да намериш из ефира, непрекъсвани от рекламни блокове. За щастие самата Землянка вече има предаване, което се е ориентирало към дъб степа. Не съм категорично профилирана - харесвам текно, хаус (без трайбъл), транс, дръм енд бейс, ембиънт и повечето им разновидности. Тъй като в ефира, в клубовете и по партитата е основно застъпен хаусът (предаването на Metropolis и цялата програма на Radio Nova), ще наблегна на другите стилове повече, доколкото ориентацията на гостите-диджеи го позволява.
В зависимост от това как тръгне слушаемостта на предаването предвиждам да включа поне една игра за билети за партита. Извън играта за билети, предвиждам постоянно присъствие в социалните мрежи и обмен на идеи и желания със слушателите - постоянният обмен на мнения с потребителите в мрежата е колкото натоварващ, толкова и абсолютно необходим и поддържащ нивото на водещия.

сряда, 13 март 2013 г.

Имам становище

Нещо като мненийще по отношение на уведомлението за взаимоотношенията между давленията... Както и да е, мнението ми не важи. Седмицата ми е крива. Сякаш след десетина дни имам рожден ден, ама нямам. Всъщност след десетина дни имам изпит, ама не нормален. Ненормален. Мразя изпити. Мразя изпитващи и усещането да съм изпитвана. Мразя оценяването и мразя цялата тази система, която кара хората да се взаимооценяват с цел постигане на по-добри резултати. Щото не работи. Щото е някак изначално прогнила и унищожава единствения шанс някой неравен да докаже на себе си, че на света няма по-равни от него. Така дори на място, където уж е елиминиран законът за оцеляването на по-силния, всъщност отново оцелява по-силният. Така са устроени нещата, че независимо какво правим, винаги ще се стремим да докажем на различномислещите, различноживеещите, различнообичащите, че сме нещо много повече от тях, защото можем това и онова, пък те не могат и трябва да зависят от нашето благоволение. Ама всъщност се сложих в кюпа на можещите, пък съм от кюпа на различните - тези, които преимуществено не ги разбират, но най-вече не ги харесват... или много ги харесват, ако стоят по-надалече.
Чувствам се кално и някак сбъркано.
А в същото време и ми е страшно щастливо. Защото усещам себе си такава, каквато трябва да бъда. Каза ми Ирина оня ден, че съм различна и специална и че понеже не държа на материалното, а и на голяма част от нематериалното, съм особено ценен човек за хората, които са имали щастието да са близко до мен - защото за мен са важни единствено отношенията и затова, тя, а и аз, сме сигурни, че животът ми никак не е лек и щастлив. Но съм тук, за да бъда себе си и да бъда това, за да получавам всички тези малки и големи картини и моменти, в които е ясно, че всеки е ценен.