петък, 22 юни 2012 г.

http://bivol.bg/decata-na-prehoda.html
В добавка към това...

Лято на Орлов мост

За последната седмица настроенията ми се менят, минавайки през няколко фази на отчаяние, твърде много фази негодувание, тъжно щастие и безнадеждна надежда, че не може всичко да е черно и единствената светлина да е в тунела между двата свята, след като всеки ден слънцето все пак ни обсипва с капризите си и огрява главите ни.
Явно дошли са дните, в които всеки здравомислещ човек трябва да се оправдава защо е такъв и защо въпреки това не се е сгънал някъде под масата в очакване таванът да му падне отгоре (поради качествено строителство). Е, аз си имам извинение. Бях още дете, когато скачах на Орлов мост, за да покажа, че не съм червена и настръхвах пред вида на множеството, което не можеше да се обхване с поглед. Сега, като си припомням за онези дни плача, защото продължавам да виждам какво последва. В крайна сметка тези, които уж тогава изрежисираха "промяната" не предвиждаха в нея да има нещо добро за хората, за тези по площадите, от гладните стачки, от протестите, не предвиждаха да има наистина демокрация. А и какво е демокрацията - същата неизпълнима утопия като комунизма, твърдят разни учили хора.
Спомням си и 97-ма - още нямах право да гласувам, а приятелите ми изядоха по един-два боя от охраняващите протестите милиционери. Спомням си и 2007-ма, и 2008-ма, и 2009-та. За всичките тези години народът успя да повярва в насажданото в него усещане, че думата "партия" е нещо мръсно и да се научи да гласува доверие на хора, които са достатъчно добре обучени, говорейки да не казват нищо, но пък да го правят чаровно. Няма да забравя покойната ни съседка леля Данче, която гласуваше за Жан Виденов, защото му харесваше зъбите. Интересно ми е какво ще оправдае сега гласуването за г-жа Кунева. Нея я произведоха по време на КГБ, пардон, Кобургготски. По времето на същия тоз, чрез един от "преподавателите" ми (поредната измама, че в България има добро образование) се роди "медийното" чудо на природата г-н настоящият ни премиер-министър. Прав е неизвестният автор, който казва, че българите гласуват за спасители, а не за идеи. Прави са и тези, които казват, че българите не се борят с причините, а с последствията. С малката добавка, че тази борба още не е започнала, а може би и никога няма да го направи. Защото са единици тези, които знаят, кой, кога, защо и къде изнесе едни пари, после на кого ги даде и какво се случи с повечето от тях. За да кажем сега, че човек или става за капиталист, или не и не е достатъчно просто да му дадат едни пари, за да развие един бизнес. И въпросните единици сигурно дори не живеят в България. Тези пък, които знаят, че има такива единици, в повечето случаи правят житейския избор да не се борят със системата, защото тази борба няма да ги направи нито по-щастливи, нито по-здрави, нито по-богати, нито някой ще им благодари (най-много да ги обесят и след време на паметника им да поднасят цветя чистосърдечните деца).
Как да кажа, че не съм застанала по средата на кръстовището на Орлов мост, само заради опасността никога повече да не видя тъмнозелени гори по склоновете на Витоша? Как да кажа, че протестирам не само срещу поредния грозен акт на незачитане на конституционните ми права, но срещу всичките такива? Застанал срещу мен един продукт на тоталитаризма и се пени, че той като скиор искал да са повече пистите на Алеко, защото сега не можело тежкият маршрут да минава през Заека, пък пистите на Банско не му стигали. Но на същия този човек и двете му пораснали деца не живеят в България. А ми се дразни, защото съм "еколожка" - нека сме наясно, за "еколог" се учи в друг факултет на университета и се получава друг вид тапия от тази, която аз имам (също толкова безсмислена, а дали и не далеч бо-безсмислена, предвид че в България все-пак природа някаква е останала, което не може да се каже за Съдебната власт). Аз завърших право, за "да не могат да ми казват какво мога и какво не мога" и покрай това да съм горе-долу наясно какво другите могат и не могат. Е, оказа се, че всеки, който е получил от ония - разпределените, пари (или от разграбените 16 банки, за които нямаше виновни), може да си поръча музиката, по която постоянно облъчваните от все по-агресивните "медии" хора да танцуват, а гласовете на тези, които се борят с конкретни проблеми се заглушават от поредното замазване на нещата и така хората изобщо не разбират, че има такъв проблем или остават с впечатлението, че е малко по-различен... И се озовават в задръстване на Орлов мост, мислейки си, че "шепа хипита ги принуждават да пукясват от жега в превозното средство, понеже тях много ги кефи да пеят народни песни и да прегръщат униформени насред кръстовището в името на три камъка на оня тъпия връх, дето не са се качвали на него още, щото до там инфраструктурата е много затруднителна - кой беше виновен? - май оня милионер шефа на парка, дето го уволниха, как му беше името."
Но не сме шепа, не сме хипита, не сме заблудени и не сме платени. По-скоро сме шумно възмутени.
И тук е моментът да кажа - не съм апатична, не съм аполитична и може да не знам дума по дума какви точно промени изгласуваха едните представители на 30% от българския народ (което, както и да го гледаш, не е мнозинство), но знам какво искам. Искам доматите да имат оня вкус, който ми пълнеше устата, когато бях малка. Искам детето ми да има възможност да усеща природата със сетивата си, а не само с въображението си. Искам в Слънчев бряг да няма 10 и повече етажни хотели на първа линия, искам да се махнат всички заведения от Харманите. Искам да се престане с тайната продажба на оръжие. Искам образованието и науката да станат приоритети. Искам нещата да се случват след сериозни обмислени дебати с всички заинтересовани страни. Искам парите да остават в хората, а не да ги събират уж за държавни дългове. Искам да се премахне пъпната връв между мафията и Управляващите (управляващи да стават хора, които не са си спонсорирали предизборния PR с пари от  бизнеси, които не поставят за приоритети устойчивото развитие на държавата и хората). Искам умиращите традиционни медии да си поставят за цел не да манипулират, а да информират. Искам човечеството да проумее, че не може да подчини природата - може само да се съобразява с нея (дори да успяват да предизвикват земетресения, урагани, наводнения, нищо не може да ги спаси от истинските такива) и по-добре да се съобразява с нея, ако изобщо иска да оцелее; да проумее, че природата е сложна система, която обхваща цялата планета и е изключително тъпо да си мислиш, че избиването на цял животински вид няма да ти се отрази по никакъв начин, защото не живееш еди-си-къде-си; искам това да го проумеят мързеливите човечета - наследници на доносници, гъзоблизци, убийци, пак мързеливци, кредитни милионери - да проумеят, че изсичането дори на едно дърво е сериозна грешка, която трябва много добре да се поправи, още преди да се направи и това важи с още по-голяма сила за законите в обществото. Може да ви се стори странно, но искам да остана в България. Дори да не остана в България, ще продължа да се боря за същите неща и можете да бъдете сигурни - винаги ще намирам мостовете на орлите!