сряда, 28 ноември 2012 г.

Равносметката на 32-та ми година човек.

Имам една блуза, имам я от няколко години, но тази си беше нейната, защото на нея пише "32". Като онези, на които пише 19..-и някоя си. Бяла, дълга и с джобчета отпред, в които обикновено слагам телефона. Тази година мога спокойно да я свържа с него - малкото безжично устройство, около което ми се заключи животът. За няколко месеца. Както, когато бях на 17 и чаках всеки ден обаждането на определен човек. Странното е, че тази година същият човек беше един от спасителите ми. И аз отново се върнах в онази възраст, която, според няколкото ми приятели, никога не съм напускала.
Спомените за дните от 32 започват с един по-скоро тъжен рожден ден, но отбелязан в бара на Хостел Мостел, който вече не е техен. Но беше едно уникално място - главно заради интериора и това, че по стените беше рисувал Владето.

По-късно празнувахме там и рождения ден на Зелените, който се получи малко по-весел от моя си, но не защото аз бях по-щастлива.
Коледната ни елха вкъщи пожъна овациите на специалистите - филц, залепен на стената, доволно отдалечен от палавите ръчички на Хани и още по-палавите лапички на Марочка.
Посрещането на 2012-та на язовир Доспат в една къща за гости, която се оказа най-топлото място за въпросната зима. Вкъщи успях да се справя с дограмата чак напролет, когато всичките студове си бяха окончателно отишли и си се бяхме върнали в апартамента след принудителното зимуване в Центъра при моите.
Събранието на Зелените, на което за щастие не ме направиха съпредседател, но успяха всичко друго - че и член на предизборния щаб, съответно и въодушевлението ми от това събитие и надеждата ми, че ще бъда полезна и нещата ще почнат някак да се случват, но и известно притеснение. Защото това означаваше, че ще трябва да си намеря по-различна работа от секретарстването в офиса на партията.
Трифон зарезан в плевенско - зарязване лозето на Албена, пиене на мелнишко вино в автобуса и разговора с председателя на сдружението на биопроизводителите ("Следващия път, като се видим, искам да ми кажеш, че имаш мъж и баща за Хани."), както и разговора с немския посланик в едно опушено и студено мазе, където се изпразнува този странен празник. Един от малкото случаи в живота ми, когато ме е боляла глава. Отбиването през Землянката, за да видя останалите как го почитат - тях не ги болеше глава.
Март, май нямам образи за анимационното филмче от март - дали не беше най-студеният март, който си спомням? Дали не го свързвам с едно изключително унизително разхождане до Район "Красно село" с цел запознаване с един кмет, нямащ никакво желание да се запознава с мен и още по-унизителните коментари на майка ми по този повод?
Работа... езеро, здравата ръка и одобрението на един прекрасен човек, който ме прие за приятел без никакви задръжки, показа, че не е чак толкова непосилно да си човек, бидейки от горната страна на блатата... И няколко месеца по-късно почина - първото поклонение в живота ми.
Падащата звезда над Центъра, а аз и Кхан на НДК. Не знам дали някой друг я видя, но си спомням само още една подобна преди сумати години - над Лозенска планина. Тази беше по-ярка и падаше по-дълго и аз за първи път не си пожелах определен човек да ме обича. А какво по-истинско желание можеш да насочиш към звездите, освен това да бъдеш обичан...
Един страхотен, топъл и лъчезарен детски рожден ден, изкаран вкъщи без баби и дядовци.

Едно моминско парти и една пролетна сватба в Созопол на плажа.

Протести.

Фестивалът на черешата в Кюстендил.
Един рожден ден на концерт под градската библиотека, последван от второ моминско парти и сватбенско такова при Таня и Миката ("Salt and sweet").

ВЛЮБВАНЕТО
Clawfinger
http://www.youtube.com/watch?v=6pvEAc7A-bg
Един фестивал в Докторската.
Калин

Посрещането на 1 Юли в Шабла... Е, в крайна сметка на Камен бряг, но не защото това очаквахме с брат ми - бяхме напълно неподготвени за изкарването и постоянно овиквани от инициатора му, но в крайна сметка толкова влюбени, че не беше по силите дори на въпросната персона да ни закотви на земята.
"Много искам да ти кажа нещо... Обичам те"
http://www.youtube.com/watch?v=Cd1RgBrXhhg
Решението никога да не правя повече грешката да искам да допускам майка си до личния си живот и до развитието си като личност. Малко късно се усетих колко сме различни и как някои решения нямаше да бъдат взети, ако не бях толкова лежерен, откровен и свободен човек. За щастие синът ми, бидейки едва 2 годишен има достатъчно акъл да не й се връзва на безумните изказвания - съобразителен, тактичен и прекрасен, освен когато не реве за колички.
Мрънкането на различни поколения родители, че Хани си изкарва лятото с бабата и дядото.
Бистришко бранище пламна и цяла седмица го гасиха, от Лозенец нещата изглеждаха апокалиптични, а компанията на Шефа ми се подиграваше, че орловмостци нищо не правят и че само пречат на самоковския кмет да убие мечките-убийци.
Споровете с Добри за и против въжделенията на другаря Минев.
Реката.

Моминското парти на Лидето.
Една булка, приличаща на дяволче.

Toyota-та на Васката и самият той.
Busta
Градина
Prodigy http://www.youtube.com/watch?v=tOgamt6KUtA
Градина
Koяn http://www.youtube.com/watch?v=bz9EbIDof8w
"Ще закъснея за работа, сега тръгваме от Бургас." - 4 часа.
Изкачването на баира.
Сутрешната мъгла над яз. Голям Беглик,
http://www.youtube.com/watch?v=Bo5G0nhg18U
 и огньовете по поляните на фестивала,
http://www.youtube.com/watch?v=7GUC9mxXqfs
Както и една уникална унгарска певица.
Елица
Един следобяд на нейния двор.
Един ден на Казичене.
Минералните басейни в Огняново и случайната ми среща там със Серго.
Първото ми возене на мотор извън София и с каска с Филип. Пълната липса на страх, яките завои из Родопите, вилата на Елич, с. Варвара.
Денят на Вси светии... или по-скоро нощта и късметът да пропусна въргалите на събитието в Приложното.

Неземна красота, невероятни пътища,

яз. Кърджали, яз. Студен кладенец,

карането в мъглата на магистралата и свободата да гледаш в небесата, докато се движиш с 200 км/ч. Вкочаняването от студ. Призрачният ездач пред нас.
http://www.youtube.com/watch?v=FYxSYFF0pgQ
Срещите със съученичките в Апартамента.
Остават 8 дни до 33. Звучи съдбовно или не звучи... Няма значение - ние сме на скорости!