понеделник, 2 юли 2012 г.

Не мисля, че има огромно значение кой го е запалил, важното е, че гори и докато едните казват "Къде са природозащитниците сега да гасят?", другите казват "Къде е ББ сега да се изпикае отгоре и всичко да се реши със замах?", а трети - гасят. Виновни за пожара може и да няма, а може и никога да не разберем кои са, ако има. На работа съм, а мислите ми са все във Витоша. Защото видях пожара снощи от Ботевградско шосе и още тогава казах, че трябва да ходим да помагаме. Но вместо да помагам, стоя на работа, а и си направих бързата сметка - колко съм кекава, мога ли да издържа да стоя на топло дълго време, мога ли да работя с лопата, имам ли подходяща екипировка, имам ли необходимата подготовка, дали няма само да преча. Чувствам се жалка, следейки информацията, която подават доброволците горе. Наблюдавам облаците и си мисля, че няма да е зле да завали.
Но все си мисля, че е смешно някой да очаква от мен някаква сериозна съпротива на огъня.
Аз предпочитам да го гледам, и посрещайки слънцето на 1 юли, го доказах (а и не само тогава). Мен огънят ме впечатлява. Иска ми се в огъня да се претопи всичко гадно на този свят и да се прероди като красиво и... Разумно. Нека вилнее! Нека изпепели всички зловещи иентереси! Нека! Нека пожарите да ни покажат кой кой е и дали природата е за хората, или обратното и как по-точно.