четвъртък, 5 януари 2012 г.

с кклавиатурни гррешкки

Надежда
Срееедн високас дълга къдрава, тъмна коса и тъмни очи. Да пипаш листата на рози е някаква наслада. А мможе би средно ниска, слаба, с дълги извити вежди и широка усмивка, издължено лице и любов към ориенталските танци, ароматните пръчици. Като се вживее в танца, забравя за всичко около себе си, остават само неизменната усмивка на лицето и пластичните движения. Които не скриват факта, че е майка, но са направили от фигурата й склупрура. Обича нежните венчелистчета на цветята - сини с винени или розови оттенъци, оранжеви. Запълват всички празни места около нея. Дрезгав и пресипнал глас. Копнеж за Индия. Въздушен нрав небрежно привлечен от огъня и всичко, което може да се извлече от него.
Като говори, присвива очи и движи слабите си ръце галантно. Пие за всички прекрасни жени в живота сии като отворен и жизнерадостен човек се държи дружелюбно и носталгично с хората около себе си, а като такава си остава недостатъчно разбрана и оценена оття. Можеш да я гледаш цяла вечер и да не разбереш какво вижддаш - спортно момиче или красива жена.
Странно е, че се чувства добре да се храни, прикрила гръдта си с костюм за ориенталски танци. Танцът, танцът е живот. Танцът е да се подчиниш на ритъма и дда усетиш ударите на света, на земята, да я оставиш да ти говори. Да се отпуснеш, да я слушаш.

Нещо старо

Лъжлива жълта светлина пронизвана от дим и прах в дълбините на влажна, топла, кафявомрачна паст. Пастта на човечеството. Димът на разума, който витае из кухините. Прашинките проблясват. Глътка гъсто вино. Дали е вино? Или поредната пролята кръв.
Пролятата кръв - сладка като топъл шоколад, метална като студено острие, мечтана като мига на разплата. Всяка капка носи удоволетворение, удоволствие, върховна наслада, съзнание, че някой, който е мачкал живота ти, си е отишъл безвъзвратно и то благодарение на теб.
Какви страхотни гадости могат да измислят децата и защо пък да не взимаме пример от тях.
Това е то, около мен е пълно с плевели. Храня се с тях, но те не ми дават необходимото качество емоции и знания - дребнави желания, дребнави мисли, нагли, прости. А аз съм закотвена в техния свят. Че и всичките "философи" твърдят, че трябва да се живее с тях, дори да се търпим и да сме доволни, защото разделени не можем. Ха!
Искам да съм вампир... като Вор.
Да яздя тъпоумни съзнания и при нужда да ги избивам, за да си осигуря врата. Врата към друг свят. Свят, в който глупостите се наказват, в който лошотията се наказва, в който никой не бяга от природата си.