сряда, 28 ноември 2012 г.

Равносметката на 32-та ми година човек.

Имам една блуза, имам я от няколко години, но тази си беше нейната, защото на нея пише "32". Като онези, на които пише 19..-и някоя си. Бяла, дълга и с джобчета отпред, в които обикновено слагам телефона. Тази година мога спокойно да я свържа с него - малкото безжично устройство, около което ми се заключи животът. За няколко месеца. Както, когато бях на 17 и чаках всеки ден обаждането на определен човек. Странното е, че тази година същият човек беше един от спасителите ми. И аз отново се върнах в онази възраст, която, според няколкото ми приятели, никога не съм напускала.
Спомените за дните от 32 започват с един по-скоро тъжен рожден ден, но отбелязан в бара на Хостел Мостел, който вече не е техен. Но беше едно уникално място - главно заради интериора и това, че по стените беше рисувал Владето.

По-късно празнувахме там и рождения ден на Зелените, който се получи малко по-весел от моя си, но не защото аз бях по-щастлива.
Коледната ни елха вкъщи пожъна овациите на специалистите - филц, залепен на стената, доволно отдалечен от палавите ръчички на Хани и още по-палавите лапички на Марочка.
Посрещането на 2012-та на язовир Доспат в една къща за гости, която се оказа най-топлото място за въпросната зима. Вкъщи успях да се справя с дограмата чак напролет, когато всичките студове си бяха окончателно отишли и си се бяхме върнали в апартамента след принудителното зимуване в Центъра при моите.
Събранието на Зелените, на което за щастие не ме направиха съпредседател, но успяха всичко друго - че и член на предизборния щаб, съответно и въодушевлението ми от това събитие и надеждата ми, че ще бъда полезна и нещата ще почнат някак да се случват, но и известно притеснение. Защото това означаваше, че ще трябва да си намеря по-различна работа от секретарстването в офиса на партията.
Трифон зарезан в плевенско - зарязване лозето на Албена, пиене на мелнишко вино в автобуса и разговора с председателя на сдружението на биопроизводителите ("Следващия път, като се видим, искам да ми кажеш, че имаш мъж и баща за Хани."), както и разговора с немския посланик в едно опушено и студено мазе, където се изпразнува този странен празник. Един от малкото случаи в живота ми, когато ме е боляла глава. Отбиването през Землянката, за да видя останалите как го почитат - тях не ги болеше глава.
Март, май нямам образи за анимационното филмче от март - дали не беше най-студеният март, който си спомням? Дали не го свързвам с едно изключително унизително разхождане до Район "Красно село" с цел запознаване с един кмет, нямащ никакво желание да се запознава с мен и още по-унизителните коментари на майка ми по този повод?
Работа... езеро, здравата ръка и одобрението на един прекрасен човек, който ме прие за приятел без никакви задръжки, показа, че не е чак толкова непосилно да си човек, бидейки от горната страна на блатата... И няколко месеца по-късно почина - първото поклонение в живота ми.
Падащата звезда над Центъра, а аз и Кхан на НДК. Не знам дали някой друг я видя, но си спомням само още една подобна преди сумати години - над Лозенска планина. Тази беше по-ярка и падаше по-дълго и аз за първи път не си пожелах определен човек да ме обича. А какво по-истинско желание можеш да насочиш към звездите, освен това да бъдеш обичан...
Един страхотен, топъл и лъчезарен детски рожден ден, изкаран вкъщи без баби и дядовци.

Едно моминско парти и една пролетна сватба в Созопол на плажа.

Протести.

Фестивалът на черешата в Кюстендил.
Един рожден ден на концерт под градската библиотека, последван от второ моминско парти и сватбенско такова при Таня и Миката ("Salt and sweet").

ВЛЮБВАНЕТО
Clawfinger
http://www.youtube.com/watch?v=6pvEAc7A-bg
Един фестивал в Докторската.
Калин

Посрещането на 1 Юли в Шабла... Е, в крайна сметка на Камен бряг, но не защото това очаквахме с брат ми - бяхме напълно неподготвени за изкарването и постоянно овиквани от инициатора му, но в крайна сметка толкова влюбени, че не беше по силите дори на въпросната персона да ни закотви на земята.
"Много искам да ти кажа нещо... Обичам те"
http://www.youtube.com/watch?v=Cd1RgBrXhhg
Решението никога да не правя повече грешката да искам да допускам майка си до личния си живот и до развитието си като личност. Малко късно се усетих колко сме различни и как някои решения нямаше да бъдат взети, ако не бях толкова лежерен, откровен и свободен човек. За щастие синът ми, бидейки едва 2 годишен има достатъчно акъл да не й се връзва на безумните изказвания - съобразителен, тактичен и прекрасен, освен когато не реве за колички.
Мрънкането на различни поколения родители, че Хани си изкарва лятото с бабата и дядото.
Бистришко бранище пламна и цяла седмица го гасиха, от Лозенец нещата изглеждаха апокалиптични, а компанията на Шефа ми се подиграваше, че орловмостци нищо не правят и че само пречат на самоковския кмет да убие мечките-убийци.
Споровете с Добри за и против въжделенията на другаря Минев.
Реката.

Моминското парти на Лидето.
Една булка, приличаща на дяволче.

Toyota-та на Васката и самият той.
Busta
Градина
Prodigy http://www.youtube.com/watch?v=tOgamt6KUtA
Градина
Koяn http://www.youtube.com/watch?v=bz9EbIDof8w
"Ще закъснея за работа, сега тръгваме от Бургас." - 4 часа.
Изкачването на баира.
Сутрешната мъгла над яз. Голям Беглик,
http://www.youtube.com/watch?v=Bo5G0nhg18U
 и огньовете по поляните на фестивала,
http://www.youtube.com/watch?v=7GUC9mxXqfs
Както и една уникална унгарска певица.
Елица
Един следобяд на нейния двор.
Един ден на Казичене.
Минералните басейни в Огняново и случайната ми среща там със Серго.
Първото ми возене на мотор извън София и с каска с Филип. Пълната липса на страх, яките завои из Родопите, вилата на Елич, с. Варвара.
Денят на Вси светии... или по-скоро нощта и късметът да пропусна въргалите на събитието в Приложното.

Неземна красота, невероятни пътища,

яз. Кърджали, яз. Студен кладенец,

карането в мъглата на магистралата и свободата да гледаш в небесата, докато се движиш с 200 км/ч. Вкочаняването от студ. Призрачният ездач пред нас.
http://www.youtube.com/watch?v=FYxSYFF0pgQ
Срещите със съученичките в Апартамента.
Остават 8 дни до 33. Звучи съдбовно или не звучи... Няма значение - ние сме на скорости!

понеделник, 17 септември 2012 г.

Тотално скапан ден... беше вчера, а дали не и днес! Сърцето ми бумти на собствени обороти. Мозъкът ще се пръсне от безсилие. Не иска да се занимава с единственото, с което трябва да се занимава. Чете, но нищо не прочита и дебне нещо хубаво да му се случи, но вече няма надежда. Всичко е умряло. Останали са само мечтите.
Пуснах си Pink Floyd - така правя винаги, когато някой близък почине - от тъга по нас, които оставаме без него. Цял ден и цяла нощ, и цял ден - сърцето ми тупти само за едно, но сълзите потичат едва щом чуят музика, едва щом кожата настръхне, осъзнавайки, че съдбата отново си е показала зъбите, и не само това - цялата остра, зловонна паст, и иска да погълне и малкото ми останала смелост. И малкото ми останала страст. Дали издържам още, дали няма да полудея най-накрая? Има ли смисъл да съм толкова обичаща живота и има ли смисъл изобщо да съм някаква? Накрая и аз ще се разтопя в съзнанието на хората, на които ще липсвам... Но изобщо ще има ли хора, на които ще липсвам... Толкова, колкото ми липсват на мен? Че те ми липсват, дори когато са живи. Вцепенена! Луда съм, луда, да си мисля, че ми е отредена любов, да си мисля, че ме чака щастие, да си мисля, че не мога сама. Мога сама, но за какво ми е? Защо съм родена сред милиарди, ако трябва цял живот да съм сама? Защо съм родена на Земята, ако цял живот ще си живея в моя свят? Неразбрана и по хиляди причини сама.


понеделник, 6 август 2012 г.


    "Лято е, а на летния театър дават пиесата "референдум за или против АЕЦ Белене".

    След десетилетия мотаене и харчене на милиарди изведнъж искат да попитат народа. Дали БСП или ГЕРБ, всички са подписали каквото си искат, без много да се интересуват за това, което мислят хората. Самият премиер през цели три години е заблуждавал дори искрените си фенове.

    А защо сега референдум? Защото от цялото колебаене стане ясно, че се опитват да се измъкнат от положението, че не знаят, какво искат. А сега, към края на мандата си, даже не искат да приемат отговорността за това, нека народът да е виновен за всичко.

    Нормално правителство би трябвало да се отличава с точно обратното: да има ясни стратегии, а и готовност да приемат отговрност.

    ЗЕЛЕНИТЕ имаме ясна позиция: НЕ на АЕЦ Белене, а и НЕ на преместването на риска на друго място. Точно текущата година май достатъчно е показала, че от земетресения и атентати няма защита. Единствената защита от атомни катастрофи е възможно най-скоро да излезем изцяло от атомна енергия.

    ЗЕЛЕНИТЕ настояваме да се развиват Възобновяеми Енергийни Източници (ВЕИ) като наш собствен български ресурс. А единственият подходящ референдум за това ще са самите избори: Който не иска АЕЦ Белене, трябва да се присъедини към ЗЕЛЕНИТЕ. За да се сложи край на театъра на мотаенето."
    Това не е казано от мен, но абсолютно го подкрепям

понеделник, 2 юли 2012 г.

Не мисля, че има огромно значение кой го е запалил, важното е, че гори и докато едните казват "Къде са природозащитниците сега да гасят?", другите казват "Къде е ББ сега да се изпикае отгоре и всичко да се реши със замах?", а трети - гасят. Виновни за пожара може и да няма, а може и никога да не разберем кои са, ако има. На работа съм, а мислите ми са все във Витоша. Защото видях пожара снощи от Ботевградско шосе и още тогава казах, че трябва да ходим да помагаме. Но вместо да помагам, стоя на работа, а и си направих бързата сметка - колко съм кекава, мога ли да издържа да стоя на топло дълго време, мога ли да работя с лопата, имам ли подходяща екипировка, имам ли необходимата подготовка, дали няма само да преча. Чувствам се жалка, следейки информацията, която подават доброволците горе. Наблюдавам облаците и си мисля, че няма да е зле да завали.
Но все си мисля, че е смешно някой да очаква от мен някаква сериозна съпротива на огъня.
Аз предпочитам да го гледам, и посрещайки слънцето на 1 юли, го доказах (а и не само тогава). Мен огънят ме впечатлява. Иска ми се в огъня да се претопи всичко гадно на този свят и да се прероди като красиво и... Разумно. Нека вилнее! Нека изпепели всички зловещи иентереси! Нека! Нека пожарите да ни покажат кой кой е и дали природата е за хората, или обратното и как по-точно.

петък, 22 юни 2012 г.

http://bivol.bg/decata-na-prehoda.html
В добавка към това...

Лято на Орлов мост

За последната седмица настроенията ми се менят, минавайки през няколко фази на отчаяние, твърде много фази негодувание, тъжно щастие и безнадеждна надежда, че не може всичко да е черно и единствената светлина да е в тунела между двата свята, след като всеки ден слънцето все пак ни обсипва с капризите си и огрява главите ни.
Явно дошли са дните, в които всеки здравомислещ човек трябва да се оправдава защо е такъв и защо въпреки това не се е сгънал някъде под масата в очакване таванът да му падне отгоре (поради качествено строителство). Е, аз си имам извинение. Бях още дете, когато скачах на Орлов мост, за да покажа, че не съм червена и настръхвах пред вида на множеството, което не можеше да се обхване с поглед. Сега, като си припомням за онези дни плача, защото продължавам да виждам какво последва. В крайна сметка тези, които уж тогава изрежисираха "промяната" не предвиждаха в нея да има нещо добро за хората, за тези по площадите, от гладните стачки, от протестите, не предвиждаха да има наистина демокрация. А и какво е демокрацията - същата неизпълнима утопия като комунизма, твърдят разни учили хора.
Спомням си и 97-ма - още нямах право да гласувам, а приятелите ми изядоха по един-два боя от охраняващите протестите милиционери. Спомням си и 2007-ма, и 2008-ма, и 2009-та. За всичките тези години народът успя да повярва в насажданото в него усещане, че думата "партия" е нещо мръсно и да се научи да гласува доверие на хора, които са достатъчно добре обучени, говорейки да не казват нищо, но пък да го правят чаровно. Няма да забравя покойната ни съседка леля Данче, която гласуваше за Жан Виденов, защото му харесваше зъбите. Интересно ми е какво ще оправдае сега гласуването за г-жа Кунева. Нея я произведоха по време на КГБ, пардон, Кобургготски. По времето на същия тоз, чрез един от "преподавателите" ми (поредната измама, че в България има добро образование) се роди "медийното" чудо на природата г-н настоящият ни премиер-министър. Прав е неизвестният автор, който казва, че българите гласуват за спасители, а не за идеи. Прави са и тези, които казват, че българите не се борят с причините, а с последствията. С малката добавка, че тази борба още не е започнала, а може би и никога няма да го направи. Защото са единици тези, които знаят, кой, кога, защо и къде изнесе едни пари, после на кого ги даде и какво се случи с повечето от тях. За да кажем сега, че човек или става за капиталист, или не и не е достатъчно просто да му дадат едни пари, за да развие един бизнес. И въпросните единици сигурно дори не живеят в България. Тези пък, които знаят, че има такива единици, в повечето случаи правят житейския избор да не се борят със системата, защото тази борба няма да ги направи нито по-щастливи, нито по-здрави, нито по-богати, нито някой ще им благодари (най-много да ги обесят и след време на паметника им да поднасят цветя чистосърдечните деца).
Как да кажа, че не съм застанала по средата на кръстовището на Орлов мост, само заради опасността никога повече да не видя тъмнозелени гори по склоновете на Витоша? Как да кажа, че протестирам не само срещу поредния грозен акт на незачитане на конституционните ми права, но срещу всичките такива? Застанал срещу мен един продукт на тоталитаризма и се пени, че той като скиор искал да са повече пистите на Алеко, защото сега не можело тежкият маршрут да минава през Заека, пък пистите на Банско не му стигали. Но на същия този човек и двете му пораснали деца не живеят в България. А ми се дразни, защото съм "еколожка" - нека сме наясно, за "еколог" се учи в друг факултет на университета и се получава друг вид тапия от тази, която аз имам (също толкова безсмислена, а дали и не далеч бо-безсмислена, предвид че в България все-пак природа някаква е останала, което не може да се каже за Съдебната власт). Аз завърших право, за "да не могат да ми казват какво мога и какво не мога" и покрай това да съм горе-долу наясно какво другите могат и не могат. Е, оказа се, че всеки, който е получил от ония - разпределените, пари (или от разграбените 16 банки, за които нямаше виновни), може да си поръча музиката, по която постоянно облъчваните от все по-агресивните "медии" хора да танцуват, а гласовете на тези, които се борят с конкретни проблеми се заглушават от поредното замазване на нещата и така хората изобщо не разбират, че има такъв проблем или остават с впечатлението, че е малко по-различен... И се озовават в задръстване на Орлов мост, мислейки си, че "шепа хипита ги принуждават да пукясват от жега в превозното средство, понеже тях много ги кефи да пеят народни песни и да прегръщат униформени насред кръстовището в името на три камъка на оня тъпия връх, дето не са се качвали на него още, щото до там инфраструктурата е много затруднителна - кой беше виновен? - май оня милионер шефа на парка, дето го уволниха, как му беше името."
Но не сме шепа, не сме хипита, не сме заблудени и не сме платени. По-скоро сме шумно възмутени.
И тук е моментът да кажа - не съм апатична, не съм аполитична и може да не знам дума по дума какви точно промени изгласуваха едните представители на 30% от българския народ (което, както и да го гледаш, не е мнозинство), но знам какво искам. Искам доматите да имат оня вкус, който ми пълнеше устата, когато бях малка. Искам детето ми да има възможност да усеща природата със сетивата си, а не само с въображението си. Искам в Слънчев бряг да няма 10 и повече етажни хотели на първа линия, искам да се махнат всички заведения от Харманите. Искам да се престане с тайната продажба на оръжие. Искам образованието и науката да станат приоритети. Искам нещата да се случват след сериозни обмислени дебати с всички заинтересовани страни. Искам парите да остават в хората, а не да ги събират уж за държавни дългове. Искам да се премахне пъпната връв между мафията и Управляващите (управляващи да стават хора, които не са си спонсорирали предизборния PR с пари от  бизнеси, които не поставят за приоритети устойчивото развитие на държавата и хората). Искам умиращите традиционни медии да си поставят за цел не да манипулират, а да информират. Искам човечеството да проумее, че не може да подчини природата - може само да се съобразява с нея (дори да успяват да предизвикват земетресения, урагани, наводнения, нищо не може да ги спаси от истинските такива) и по-добре да се съобразява с нея, ако изобщо иска да оцелее; да проумее, че природата е сложна система, която обхваща цялата планета и е изключително тъпо да си мислиш, че избиването на цял животински вид няма да ти се отрази по никакъв начин, защото не живееш еди-си-къде-си; искам това да го проумеят мързеливите човечета - наследници на доносници, гъзоблизци, убийци, пак мързеливци, кредитни милионери - да проумеят, че изсичането дори на едно дърво е сериозна грешка, която трябва много добре да се поправи, още преди да се направи и това важи с още по-голяма сила за законите в обществото. Може да ви се стори странно, но искам да остана в България. Дори да не остана в България, ще продължа да се боря за същите неща и можете да бъдете сигурни - винаги ще намирам мостовете на орлите!  

вторник, 19 юни 2012 г.

понеделник, 4 юни 2012 г.


7, 8 и 9 Юни от 19 часа в културен дом "Средец" - "Магьосникът от Оз" с участието на Ипо (за който все ме пита какво прави брат ми)
12, 13, 14, 15 Юни от 19 часа на същото място - "Последните дни на Юда Искариотски" с участието на същия индивид :)

Декларация на Зелените по отношение разхождането на администрацията из Бг


    *Разселването** на** структури** на** държавната** власт:*

    *панаирджийски** номера** вместо** реална** децентрализация** и** усвояване*
    * на** европейските** фондове*



    През последните седмици се наслушахме на „идеи“ за премествания офисите на
    различни държавни институции из България. Официални информации и
    вестникарски слухове пращат кое ли не министерство, агенция, холдинг,
    компания в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Хасково,
    Перник... Стигна се и до първите истерични „междусъседски“ сблъсъци от
    ревност, че агенцията Х или Y отивала не във Варна, а в Бургас, не в
    Хасково, а в Плевен... Дели ни съвсем малко време от истерията, съпътствала
    създаването на областите по времето на Живков през 1987 – 88 г.



    ПП ‘Зелените’ заявява, че подобни игри обслужват единствено циментирането
    на централно-бюрократичната структура на държавното управление и отлагат в
    неизвестното бъдеще реалната децентрализация на управлението на местно и
    регионално ниво.



    България е единствената държава в Европейския съюз, която няма
    *ефективно**действащо
    * второ (регионално) ниво на управление. Областните администрации са
    елементарни маши на централната власт и техните функции биват променяни и
    допълвани не според обективната логика за децентрализирано управление, а
    според желанието или нежеланието на силните на деня.



    България е единствената държава, в която финансовата децентрализация е на
    най-ниското ниво на развитие, ниво, близко до нулата. Това пречи на
    ефективното местно и регионално планиране, на въвеждането на местните
    инициативи, на създаването на устойчиви местни добри практики.



    България е с неадекватна териториално-административна система, която не
    позволява истинско местно и регионално самоуправление.



    Поради тази причина:

    1 Не се усвояват ефективно европейските фондове. Липсата на оперативни
    програми, които да се управляват от регионите, спира местната
    инициативност, поддържа ниския жизнен статус и работи за обезлюдяването на
    регионите.

    2 Огромен брой от българските общини бедстват, нямат нито адекватен
    административен капацитет, нито финансов ресурс за развитие.

    3 Спират се възможности за лесно и ефективно сътрудничество между общини и
    региони, вкл. на международно ниво, което би довело до внедряване на
    полезни, евтини и ефективни решения за гражданите и бизнеса.

    4 Не се поддържа адекватно местната и регионална инфраструктура. Вместо
    това поредното правителство финансира поредните гигантомански проекти или
    съмнителни бизнес-начинания.

    5 Липсата на териториални звена на администрацията или ниският капацитет на
    съществуващите такива, от своя страна позволява България да няма събрана в
    достъпен вид основната информация за една държава – общ кадастър на цялата
    територия, регистри на сградния фонд и т.н.

    6 България е страна с най-лошата демография в Европа, като негативните
    тенденции се засилват.



    В най-общ план, липсата на второ ниво на регионално управление
    *торпилира**самата
    ** демокрация** в** България* като позволява решенията да се взимат
    централно и без отчитане мненията на гражданите. Безконтролно се вихрят
    местни олигарси (мутри), някои от които успяват да се доберат до кметска
    власт чрез фалшификации на изборите, заплахи и купуване на гласове.



    Вместо да се мисли за решаването на тези проблеми, правителството предлага
    части от българската администрация да бъдат *развеждани** като**панаирджийски
    ** мечки** из** страната*. Освен, че ще глътне огромни пари, този процес ще
    засили хаоса, ще противопостави едни региони на други и няма да повиши
    ефективното управление. Нито ще реши истинските проблеми.Ще се превърне в
    поредното необмислено харчене на публични средства без реалните публични
    ползи за *всички* граждани, каквото е изискването за разходването на
    публични средства в нормалните демократични страни.



    Да не говорим, че през 2013 година, когато обещаното от сегашните „бащици
    на народа“ електронно правителство би следвало да направи безпредметни
    конкретните локации или дислокации, на която и да било висша и по-нисша
    администрации на България, ще лъсне цялото безсмислие на сегашната
    инициатива.



    Настояваме да се прекрати всякакво практическо прилагане на нерелевантните
    идеи за разместване на централната администрация.



    Настояваме за започване на процес на обсъждане на новата
    териториално-административна система на България, включваща реална,
    административна и финансова реформа и децентрализация.
     

петък, 3 февруари 2012 г.

1. Повече дървета в градовете – по-малко коли на тротоарите
2. Повече слънчеви панели – пo-малко атомни централи
3. Качествен и достъпен обществен транспорт – вместо нервно чакане в задръстванята
4. Xрани от местни производители – вместо от далечна чужбина
5. По-малко шуробаджанащина – повече пряка демокрация
6. Повече Европа – по-малко Кремъл
7. Добри училища за всички – вместо класово деление в образованието
8. Повече сортиране – по-малко отпадъци
9. Управление на общините от гражданите – вместо от министерствата и местния дерибей
10. Свобода на словото и в интернет – вместо полицейски свърxконтрол
11. Разум в архитектурата – вместо строителна мегаломанщина
12. Вместо да я оставим на мутрите – да върнем държавата на гражданите!

Това е най-общо казано, а аз имам доста да добавям, но сега ще се огранича само с точка №10, която е на дневен ред в главата ми от няколко дни, но, оказва се, няма кой от нас да напише официална позиция срещу делата на правителството.
Някой спомня ли си протеста преди две години? Беше по същия повод. Тогава уж успяхме да ги спрем. Сега се скриха. Защото са се задължили да го направят, но обществото им е против. какво да правят? Ще го подпишат и след това ще накарат Народното събрание да го ограничи и така всички да сме неспокойно спокойни. Както с шистовия газ. Гласуват мораториум и десет дни по-късно така наречените демократи искат този мораториум да отпадне. 
Да се чудиш какво става. Става това, че в една почти полицейска държава, след едни абсолютно абсурдни избори, управляващите решиха да направят и следващите крачки към абсурдизма, а именно да ограничат едни от основните конституционни права на всеки българин. Не само няма да ги защитават, но и ще се възползват от мерките срещу това. Освен това нито една битка не остава спечелена завинаги и както ние постоянно протестираме, така те (без значение кои "те") постоянно измислят нови начини да приспят вниманието ни или чакат да се изморим, още по-добре - да се обезверим. ГМО винаги ще ни виси над главите, интернет винаги ще е подслушван, горите винаги ще имат по-добро приложение от простото създаване на кислород, всичкото черноморие ще е редно да се превърне в бетон с уродлива дори за гларусите архитектура, винаги ще се копа нещо под земята, защото е по-лесно, отколкото да се мисли за възобновяеми източници, а България никога няма да е достатъчно добра без тежка индустрия. Всъщност говорим си за територия, която явно в близките 20 години трябва да се обезлюди, но не за сметка на Европейския съюз. Защото такъв би бил правилният извод от наблюдението над цялостната политика на въпросната територия. От тази гледна точка ние Зелените сме просто шайка мързеливи идеалисти. Мързеливи, защото явно ни мързи да си построим смислен живот някъде другаде. Идеалисти, защото си мислим, че можем да го построим на тази територия. Поради тези ни мисли и идеали ние ще продължим да стим против законопроекти като този за горите, за детето, за добива на шистов газ, за ГМО, за изборите и какви ли още не. Ще продължим и да се борим срещу ограниченията в интернет и като цяло на свободите на хората (не само български граждани, но граждани на света). Защото демокрацията може и да е уродлива. капитализмът може и да прави последните си издихания, но планетата не, а и хората също ще продължим да се раждаме.

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Жожо от началото на този месец се превърна от търтействаща мама на едно активно бебе в партиен деятел. Преди ме обвиняваха, че писанията ми са прекалено лични и неудобни за главните действащи лица. Сега сигурно ще ме обвинят в прекалена политичност. Но този блог е един от начините да си казвам какво не ми харесва и да съм сигурна, че на никого няма да попреча. Нито на съмишлениците си, нито на противниците си. Мога да кажа само, че ще се стремя от некомпетентната си позиция да не се отклонявам много от мислите на останалите зелено(здраво)мислещи хора. Просто в желанието ми да реагирам бързо на потрисащи ме нередности няма да се допитвам за писанията си до никого.
От 30.01.2012 г. съм член на Изпълнителния съвет на Зелените и ще направя всичко по силите си в Парламента да почне да се чува думата и на бедните българи (каквито са всички, на които цените и качеството на стоките и на живота не са им безразлични).
Искам да горя с огъня на този свят. Искам да разбера защо не пасвам. Да разбера аз ли не пасвам, или всички останали. Да разбера защо си мисля, че всички останали са ограничени, злобни, заблудени създания, когато аз съм обречен да се храня именно с техните емоции. Да разбера защо точно емоците на тези глупци са горивото, необходимо ми да летя, за да спя, за да се чувствам жив. Кому е било нужно да създаде в един исъщи момент на едно и също място същество като мен и същества като тях.
Тези мисли ме влудяват. Все търся и търся. Изхода от тази лутаница. И докато търся изхода, твоите събратя даряват тези същества с все повече сила, а аз имам само теб.. Дух, с който мога да правя всичко, но в края се чувствам така, сякаш съм правил всичко със себе си. Чувствам се по-скоро омърсеен, отколкото извисен. И се чувствам по-зле, отколкото преди.
Депресии, депресии. Глад, водещ до безсъние. Безсъни, водещо до блуждаене. Блуждаене, водещо до празни мисли в един прекалено пълен за празното си излъчваме замък.
Знаеш ли, мисля си, че бих могла да те изкарам от тук. Надявам се да не те загубя някъде по пътя.
В очите му проблесна светлина. Светлина, различна от опиянението след глътка кръв, различна от блаженството от любовта, войната и музиката - светлината на надеждата. Какво друго му оставаше на този анорексичен вампир, освен да се надява, че може да се добере до бленувания изход.
Нел хвана Вор за ръката, погали къдравата му косаи първоначалният й план се стопи в прегръдката му. Мислеше си да се потопи в главата му - изключително тясно място за огромното количество мисли, но всъщност остави вампира да се потопи в нея. Остави новосъздаденото й тяло да прави с неговото всичко онова, което физическите закони на този свят позволяваха. Нито един от двамата не се задоволяваше само с насладата. Нито един от двамата не се задоволяваше само с болката. Нел - ловецът на мисли искаше да почувства всичко онова, което караше реалността да се превива и огъва, пробождана от усещания. Искаше да усеща причинителите на толкова много мислене от своята страна на чертата. Вор копнееше за жена, силна поне колкото него, жена едновременно умна и безразсъдна колкото него, за жена, която ще го дарява с върховния миг на ппоитане без да умира в ръцете му от акта, за жена, с която да сподели полета.
В началото беше объркан и се чудеше дали наистина го прави. Постепенно се отпусна напълно. Хапеше, дреше, шибаше с въображаеми камшици, поглъщаше въображаеми сокове, обладаваше, избухваше, свиваше се, уголемяваше се, убиваше, възраждаше. И усещаше, че преживяввасъщото.. мираше и се раждаше, получаваше смъртоносни рани и настръхваше от най-нежни ласки. Нел беше невероята. Искше му се да правят това поне една вечност, а преез следващата да гледат ддецата си. Крещеше от болка и от наслада, а партньорът му правеше същото. Сега вече беше сигурен, че не е сам и не си измисля. Сега вече знаеше, че тя не е плод на въображението и изтерзания му разум. Беше истинска и щеше да го измъкне от неговата вечност. И виеше още по-силно от желанието си да я накара да се чувства по същия начин. За първи път в живота си използваше всичката си енергия.
И бавно, много бавно, но необратимо пейзажът около тях се промени. Извиващите им се тела избягаха от тъмния потискащ свят и се обградиха с жълто-оранжева светлина. Топлина бликаше не само от тях, а свветлината вместо да убие вампира, го даряваше с все повече сили.
Прехвърлиха се във вечността на любовта. Нел чуваше милиарди гласове, милиарди стонове на удоволствие, н никой не беше по-силен от нейния собствен. Дори този на Вор.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

с кклавиатурни гррешкки

Надежда
Срееедн високас дълга къдрава, тъмна коса и тъмни очи. Да пипаш листата на рози е някаква наслада. А мможе би средно ниска, слаба, с дълги извити вежди и широка усмивка, издължено лице и любов към ориенталските танци, ароматните пръчици. Като се вживее в танца, забравя за всичко около себе си, остават само неизменната усмивка на лицето и пластичните движения. Които не скриват факта, че е майка, но са направили от фигурата й склупрура. Обича нежните венчелистчета на цветята - сини с винени или розови оттенъци, оранжеви. Запълват всички празни места около нея. Дрезгав и пресипнал глас. Копнеж за Индия. Въздушен нрав небрежно привлечен от огъня и всичко, което може да се извлече от него.
Като говори, присвива очи и движи слабите си ръце галантно. Пие за всички прекрасни жени в живота сии като отворен и жизнерадостен човек се държи дружелюбно и носталгично с хората около себе си, а като такава си остава недостатъчно разбрана и оценена оття. Можеш да я гледаш цяла вечер и да не разбереш какво вижддаш - спортно момиче или красива жена.
Странно е, че се чувства добре да се храни, прикрила гръдта си с костюм за ориенталски танци. Танцът, танцът е живот. Танцът е да се подчиниш на ритъма и дда усетиш ударите на света, на земята, да я оставиш да ти говори. Да се отпуснеш, да я слушаш.

Нещо старо

Лъжлива жълта светлина пронизвана от дим и прах в дълбините на влажна, топла, кафявомрачна паст. Пастта на човечеството. Димът на разума, който витае из кухините. Прашинките проблясват. Глътка гъсто вино. Дали е вино? Или поредната пролята кръв.
Пролятата кръв - сладка като топъл шоколад, метална като студено острие, мечтана като мига на разплата. Всяка капка носи удоволетворение, удоволствие, върховна наслада, съзнание, че някой, който е мачкал живота ти, си е отишъл безвъзвратно и то благодарение на теб.
Какви страхотни гадости могат да измислят децата и защо пък да не взимаме пример от тях.
Това е то, около мен е пълно с плевели. Храня се с тях, но те не ми дават необходимото качество емоции и знания - дребнави желания, дребнави мисли, нагли, прости. А аз съм закотвена в техния свят. Че и всичките "философи" твърдят, че трябва да се живее с тях, дори да се търпим и да сме доволни, защото разделени не можем. Ха!
Искам да съм вампир... като Вор.
Да яздя тъпоумни съзнания и при нужда да ги избивам, за да си осигуря врата. Врата към друг свят. Свят, в който глупостите се наказват, в който лошотията се наказва, в който никой не бяга от природата си.